Мюсюлманска красота: Как приех исляма

Вечерта на 30 март 2016 г. 23-годишната рускиня Катя Котовоа влиза в Московската катедрална джамия за първи път. Мисията ѝ е да приеме исляма.

 

Катя влиза в джамия едва за  втори път. Първият е, когато е съвсем малка – тогава баба ѝ води 3-годишната Катя в джамията в родния ѝ Башкортостан. "Ясно си спомням сцената: на горния етаж се молеха жени, а аз стоях наблизо, хваната за парапета, и гледах надолу към мъжете, които се молеха на приземния етаж".

Повече от половината население на Башкорстостан са "етнически" мюсюлмани – това означава, че те изповядват исляма по исторически причини, без непременно да спазват религиозните наставления. На фона на атеисткото съветско минало на съвременна Русия, това е често срещана ситуация. Родителите на Катя са светски хора. Баща ѝ е руснак и "етнически" православен християнин, а майка ѝ е татарска и е "етническа" мюсюлманка; никой от тях не спазва религиозните ритуали.

Предишното поколение е по-религиозно. Бабата на Катя, която е мюсюлманка, я учи на ислямска молитва, а прадядо ѝ, който е православен християнин, я учи как да се моли по християнски. Катя може да рецитира ислямската молитва наизуст, без да разбира какво означава тя: "Но по някаква причина винаги, когато бях изплашена като дете, си спомнях онази молитва". През цялото си детство Катя чете и двете молитви, преди да си легне вечер, без да знае, че това не е общоприето.

На около 13-годишна възраст тя осъзнава, че това не е правилно. Освен това, Катя е кръстена като православна християнка и често чува в училище "Ти си рускиня", така че решава да изостави мюсюлманската молитва и да носи кръст. По-големият брат на Катя също развива силен интерес към православието и до днес изповядва тази вяра. Катя има много въпроси, на които никой не може да отговори. Например, тя не може да приеме идеята, че Исус е Господ, а не пророк, и не е съгласна с някои православни обичаи, като например почитането на свети мощи.

С тези мисли, Катя, която вече е на 18 години, пристига в Москва. Идва да учи в Общоруския държавен правен университет, за да стане адвокат или следовател. Катя дели стая в хостел с мюсюлманка и те често спорят за религията. За да може да се защити, Катя започва да изучава православието и исляма. С времето интересът ѝ към исляма прераства в силно желание да приеме вярата.

Няколко месеца преди да завърши, след като изкарва стаж в Следствения комитет и с намерението да започне да работи там, Катя изненадва всички, като приема исляма. Да работиш в Следствения комитет с хиджаб е немислимо, така че Катя решава да си вземе малко почивка, за да обмисли възможностите си за бъдещето. Срещаме се с нея именно през този труден период от живота си. Сега тя работи като сервитьорка в дагестанско халал кафене (в Дагестан живее третата по големина мюсюлманска общност в Русия). На въпрос дали би искала да се върне в родното си място, тя отговаря отрицателно.

"В Москва се чувствам в безопасност. Не се страхувам, че ще ме бутнат или ще ми смъкнат шала. Разбира се, получавам някои устни обиди от време на време, но няма физическа агресия. Не планирам да напускам Москва, но ако все пак реша да го сторя, ще замина за Татарстан, където има повече мюсюлмани, повече забулени жени и повече халал заведения".

Вдъхновяват я истории за независими жени със силна воля. В разговора ни тя развълнувано разказва историята на Ирена Сендлер, която спасява 2500 деца от Варшавското гето през Втората световна война, за Валентина Терешкова от СССР – първата жена в Космоса, и за младата пакистанска правозащитничка Малала Усафзай. В близко бъдеще се надява да се върне към активизма, да помага на жени и деца и да работи със семейства. "Според руския манталитет не трябва да си показваш мръсното бельо пред хората, образно казано. Това означава, че семейните проблеми, включително домашното насилие, не са нещо, за което хората говорят. Това е проблем, с който жените обикновено трябва да се справят сами. Аз вярвам, че решението на много семейни конфликти трябва да включва и двете страни", казва Катя.

Катя твърди, че в Исляма жените са свободни, противно на стереотипа, според който мюсюлманските жени са затворени и отчуждени от света, държат ги вкъщи като птици в клетка – първо от родителите си, а после и от съпрузите си. Мюсюлманската жена може да работи, ако иска, а ако работата ѝ е свързана с халал, мъжът ѝ е длъжен да я подкрепи. "Мисля, че целта на жената е да внася мир и спокойствие в семейството ѝ".

Основната задача на Катя в момента действително е да помири семейството си. Родителите ѝ не са особено радостни от решението ѝ да приеме исляма и да носи хиджаб – те се боят, че това може да навлече проблеми на Катя. На фона на информационния дневен ред в момента, притесненията им съвсем не са изненадващи.

"Родителите ми знаят за решението ми да приема исляма, да се обличам консервативно и да нося шал като татарските жени в региона, вързан отзад на главата. Но те не знаят, че когато нося хиджаб, аз покривам и врата си". Предстои им да се срещнат на Нова година, когато Катя ще се прибере за празниците.

Това видео е първото от поредица материали за мюсюлманските жени в Русия. Не ги пропускайте!

"Российская газета". Всички права запазени.