На ход сте, царе на шахмата!

В представите на по-голяма част от хората шахматистът е човек, който не е от този свят и който е изцяло потопен в събитията, случващи се в неговата черно-бяла реалност. Списание „Руский репортер“ разговаря с петте водещи гросмайстори на Русия. Всичко се оказа съвсем различно

"Играчите приличат на скачени съдове"

Източник: ИТАР-ТАСС

ВЛАДИМИР КРАМНИК

ВЪЗРАСТ 36

МЯСТО В РЕЙТИНГА НА ФИДЕ 3

Като се замисля, при мен никога не се събират три поредни дни без шахмат, дори един цял ден без шахмат. Било то съвсем мъничко – да погледна изиграните през деня партии, да поставя в компютъра си някаква ситуация за да може той да я пресметне. Затова ми е трудно да усредня. Да кажем така: занимавам се четири часа на ден, но това нищо не означава. С годините е все по-трудно да намирам време: имам семейство, дете, много различни обществени задължения.

Шахматистите, които седят един срещу друг, са като скачени съдове: ако при единия намалява, то при другия се увеличава. Започваш да чувстваш състоянието на противника. По време на продължителен мач с един и същ съперник огромна роля започва да играе психологията. Спаски е казвал, че мачът за световен финал отнема три години от живота.

"Аз имам стимул – да стана световен шампион" 

Източник: ИТАР-ТАСС

СЕРГЕЙ КАРЯКИН

ВЪЗРАСТ 22

МЯСТО В РЕЙТИНГА НА ФИДЕ 6

Моят доход се формира изцяло от хонорарите за участие в турнири. При това няма възможност нещо да се планира, защото не знаеш как ще се представиш.

Аз имам стимул – да стана световен шампион. Това бе детската ми мечта. Естествено, аз ще се стремя към това. Но веднага, щом усетя, че кариерата ми започва да залязва, ще зарежа шаха. Честно казано, не съм се замислял какво ще правя след това. Засяга нищо не ме привлича както шахмата.

От 11-годишен започнах да използвам компютър в заниманията си по шахмат. След което успях за една година да направя голям скок и да стана гросмайстор. Убеден съм, че работата с компютъра много ми помогна за това.

Струва ми се, че званието „гросмайстор“ донякъде девалвира. Преди те бяха около тридесет, сега може би са около хиляда. Вероятно има смисъл да се въведе някакво ново звание или пък да се завишат изискванията към гросмайсторите.

"Аз играя боен шахмат" 

Източник: Photoxpress

АЛЕКСАНДЪР МОРОЗЕВИЧ

ВЪЗРАСТ 34

МЯСТО В РЕЙТИНГА НА ФИДЕ 9

Аз играя боен шахмат, в моите партии има много борба, много емоции – това повече привлича вниманието. Когато сядат двама супергросмайстори, гледат се един друг, показват респект и уважение един към друг, като подкрепят всичко това с 20-25 ходово реми - това много по-малко се харесва на зрителите.

Не виждам причини жените да играят шах по-лошо от мъжете. Те даже ползват по-големи привилегии, отколкото мъжете: ние нямаме право да играем в женски турнири, а те в мъжките – имат.

Не е лесно шахматът да стане комерсиално привлекателен, без да се изкриви при това неговата вътрешна същност. Но трябва да се излезе на някакво по-масово ниво, може и трябва шахматистите да се превърнат в по-познаваеми фигури. Достатъчно е само да се разбира какво искаме ние.

Друг е въпросът, че с появата на компютърните игри стана възможно да удовлетвориш своя интелектуален апетит по някакъв друг начин. Шахът загуби своята ексклузивност като някакъв начин за условно развитие на ума, а в същото време не успя да стане по-достъпен и по-разбираем.

 "В шахмата има голяма доза блъфиране"

Източник: Максим Богодвид/ РИА Новости

АЛЕКСАНДЪР ГРИЩУК

ВЪЗРАСТ 28

МЯСТО В РЕЙТИНГА НА ФИДЕ 11

В действителност късметът играе огромна роля при дебюта. Въобще, в последно време шахът става все по-скучен и по-скучен, защото нараства ролята на домашния анализ. Все повече ходове се правят по предварително подготвени варианти и е много по-трудно да получиш боева, интересна позиция. Един шахматист ми разказа, че преди всяка партия той шест часа зазубря своите записки. Учи ги като стихотворение или формули. Ами от това може да се побъркаш!

В шахмата има голяма доза блъфиране. Човекът си седи с такъв вид, че все едно всичко му е под контрол, а в действителност той току-що е проспал пешка. Вътрешно, може би, всичко му се преобръща, но той демонстрира: аз ти жертвах тази пешка, а ти ще рискуваш ли да я „изядеш”?

На свой ред ти си мислиш: не, тук нещо не е наред. В края на краищата ти „изяждаш” пешката, но не за две минути, а след половин час.

Аз обичам джиповете, защото с тях най-лесно се качват бордюрите. В Москва няма къде да паркираш, затова е много важно да имаш такава кола.

"Рядко предугаждам намеренията на противника" 

Източник: Рамиль Ситдиков/ РИА Новости

ПЬОТР СВИДЛЕР

ВЪЗРАСТ 35

МЯСТО В РЕЙТИНГА НА ФИДЕ 13

Първите 10-20 шахматисти в света ясно се делят на такива, които създават елитната мода, и такива, които я следват. Естествено, тези, които я следват, са повече. Има хора, които разместват цели пластове, несъмнено към тях се отнасят Крамник и Морозевич. Но това е много трудоемка работа, и не всички са готови да я вършат – много по-лесно е да започнеш от определен момент, до който на теб вече всичко ти е показано от майсторите. В последно време на мен все по-трудно ми се отдава да предугадя намеренията на противника.

Например, съществува такова понятие, като дърво на вариантите. Когато видиш пред себе си непозната позиция, то ти се опитваш да определиш набора от смислени ходове, които могат да се направят. След това при определянето на конкретния ход се стараеш да оцениш всеки от тях.

"Российская газета". Всички права запазени.