В бившия Съветски съюз се намират най-красивите автобусни спирки на света

На пазара излиза нова книга-албум „Съветски автобусни спирки“ със снимки на канадския фотограф Кристофър Херуиг.

В края на този месец на пазара излиза нова книга-албум „Съветски автобусни спирки“ със снимки на канадския фотограф Кристофър Херуиг. Тя съдържа 159 фотографии на автобусни спирки в страните от бившия СССР, като всяка една от тях изобразява „неоспоримия вкус на съветската империя към напълно фантастичното“, коментира авторът на книгата Джонатан Мийдс, цитиран от „Гардиън“.

През 2002 година Кристофър Херуиг решава да пътува с колело от Лондон до Стокхолм, за да живее с приятелката си. Когато той тръгва, си поставя задача да снима нещо интересно по пътя на всеки кръгъл час. Крайпътни постройки започват да хващат окото му и така започва едно вълнуващо приключение. „Това се случи, когато навлязох в балтийските страни. В първите 50 километра от Литва забелязах тези странни автобусни спирки навсякъде“, разказва фотографът.

Архитектите може да са се чувствали творчески задушени в бившата съветска империя, но е имало едно място, където въображението им е имало пълна свобода: автобусната спирка. Кристофър Херуиг е пропътувал 30 000 км, за да улови тяхната странна красота.

В Западна Европа автобусната спирка е най-смирено изглеждащата постройка, но в старата съветска империя, от бреговете на Черно море до казахската степ, нормата е „дивото се превръща в дивашко“, пишат от „Гардиън“.

Съветските автобусни спирки са украсени с пирамиди и арки, куполи и сводове, невероятни структурни подвизи, които често се появяват, сглобени заедно и намазани с няколко слоя от гъста боя. От ръждясалия ламаринен покрив над самотна пейка в Армения, до играта с въжета и керамика по протежение на бреговете на Абхазия, всеки архитектурен стил и естетическа прищявка е измислена и направена единствено и само от въображението на дизайнера, както и от различни материали, до които са се докопали, допълва „Гардиън“.

„Строителство на спирки на градския транспорт беше един от начините да се промени монотонната реалност на съветските времена и архитектурата“, коментира проф. Константинас Матекис, директор на пътна инфраструктура в Литва през 1960 година, цитиран от „Гардиън“.

„Някои от спирките са абсолютно щури като идея. Изглеждат така, сякаш всяка една от тях има собствена, напълно уникална индивидуалност. Това започна да ме кара да осъзнавам, че зад желязната завеса от клишета за Съветския съюз, с която сме израснали на запад, стоят милиони хора, които ежедневно са надхвърляли границите на творчеството“, казва фотографът.

 

"Российская газета". Всички права запазени.