Медии: Мъдрият Чърчил би застанал на страната на Путин и Асад

В сирийския конфликт Западът забравя старото правило: врагът на моя враг е мой приятел, – президентите на Русия и Сирия Владимир Путин и Башар Асад трябваше да са съюзници на Лондон и Вашингтон. Но вместо това Кремъл е подложен на критики за атаки срещу „умерената опозиция“, пише „Дейли Мейл“.

В сирийския конфликт Западът забравя старото правило: врагът на моя враг е мой приятел, – президентите на Русия и Сирия Владимир Путин и Башар Асад трябваше да са съюзници на Лондон и Вашингтон. Но вместо това Кремъл е подложен на критики за атаки срещу „умерената опозиция“, пише „Дейли Мейл“.

Вашингтон и Лондон искрено негодуват срещу руските въздушни удари в Сирия. В същото време хората, „които бомбардира Владимир Путин“, ако се появят по улиците на Манчестър, незабавно ще бъдат арестувани като ислямски екстремисти, предаде ИноTV.

„Враговете на нашите врагове в случая са кюрдите. Сирийското правителство и руснаците по необясними причини също се оказаха наши врагове“

„Защо в такъв случай британските политици ги наричат „умерена опозиция“, когато ги бомбардира Русия?“, се чуди авторът на статията Питър Хичънс.

Освен това, отбелязва Хичънс, британците или американците не са толкова чувствителни към такива методи за водене на война, като бомбардировките. Те нанасяха въздушни удари по Белград, Багдад и Триполи, при които без съмнение загиваха мирни жители, сред които и деца.               

В същото време журналистът обръща внимание на „любопитната“ роля на Турция във войната срещу ИД. През лятото Анкара неочаквано обяви,  че изпраща бомбардировачи за борба срещу ислямистите. Но вместо това в продължение на няколко месеца турските самолети нанасяха удари по позициите на кюрдските въстаници.

Междувременно кюрдите и сирийската армия до сега оказват най-ефективната  съпротива на „Ислямска държава“, което не попречи на ключовия участник в обявената коалиция срещу ИД да обяви война на кюрдските въстаници.

При това западните политици или „слабохарактерните, раболепни медии“ не критикуваха членката на НАТО Турция за поведението й. „Тези гении никога не критикуват външнополитическите ни грешки, докато ги извършваме. Те чакат това да се превърне в истинска катастрофа. След това се правят, че винаги са били против тези грешки“, пояснява авторът на статията.

В случая със сирийския конфликт Западът като че ли е забравил старото правило: врагът на моя враг е мой приятел. Вместо това „враговете на нашите врагове – в случая кюрдите, сирийското правителство и руснаците – по необясними причини също се оказват наши врагове“.

Журналистът сравнява отношението на Лондон с „чудовищния, но борещ се срещу ИД“ президент Башар Асад с „по-мъдрия“ подход на Уинстън Чърчил към Йосиф Сталин. Той става британски съюзник след нахлуването на германците в СССР. 

Британският премиер е бил противник на комунизма, но главната му цел е била борбата срещу фюрера. Затова с готовност е приемал всеки съюз срещу нацистите. „Можем ли да кажем същото за нашите лидери, които постоянно представят Асад (и Путин) като Хитлер, и се изживяват като съвременни Чърчили и порицават своите критици, като ги наричат „умиротворители“?“ риторично пита Хичънс.

Британските власти насъскват противоборстващите групи в свой интерес. Те включват антиекстремистката риторика на пълни обороти, когато се борят срещу бирмингамските учители или брадатите проповедници, но забравят за нея, ако искат да продадат оръжие на „родината на ислямския фанатизъм“ Саудитска Арабия.

„Нещата не стоят така, както изглежда. Може би Русия действа прибързано и опасно. Вероятно, действията й няма да се увенчаят с успех, особено като се има предвид, че ние явно се опитваме да й попречим. Но те поне са честни и праволинейни“, казва в заключение Питър Хичънс.

"Российская газета". Всички права запазени.