„Вашингтон Пост“: Обама прояви мъдрост, като „отстъпи кормилото“ на Путин

Когато Русия изпрати военни в Сирия, като предостави на САЩ възможност да наблюдават случващото се, мнозина определиха това като слабост на Барак Обама, пише политическият аналитик Фарид Закария. Но американският президент постъпва абсолютно правилно, тъй като взема предвид опита от предишни намеси в конфликти, завършили с провал както за САЩ, така и за СССР, смята авторът.

Мнозина американски експерти се възхищават от решителността, с която Владимир Путин зае „шофьорското място“ в Близкия Изток. Фарид Закария смята, че поради манталитета на вашингтонския външнополитически елит активността погрешно се възприема като постижение: те смятат, че всички кризи в света може и трябва да се решават чрез енергично налагане на американската власт, при това желателно с военни средства, а ако това не се случва, значи Америка е пасивна и, съответно, слаба.

Както пише Закария в статията си за „Вашингтон пост“, подобни настроения имаше в края на 1970-е години, когато СССР вкарва войски в Афганистан. Тогава коментаторите по същия начин одобриха тези действия, като ги нарекоха признак за това, че Москва побеждава в Студената война, но това не спаси Съветския съюз от разпад.

Ако изведнъж Барак Обама започне да вкарва допълнителни войски и режимът на Асад претърпи крах, това няма да доведе до желания резултат. Закария припомня, че всички  помнят добре, до какво доведоха ликвидирането на режима на Саддам Хюсеин в Ирак, Муамар Кадафи в Либия и подкрепата на смяната на режима в Йемен от страна на САЩ.

„Онези, които с такова искрено убеждение казват, че следващата интервенция ще доведе до спасяване на човешки животи, би трябвало най-малко да направят пауза и да се замислят за хуманитарните последствия на последните три намеси“, пише Фарид Закария.

В създалата се ситуация Закария препоръчва Обама да последва примера на Дуайт Айзенхауер. През 1950-е години мнозина са възмутени, че Северен Виетнам и Куба са станали комунистически страни, а в същото време Съединените Щати пасивно наблюдават случващото се, без да предприемат нищо. Появяват се и предложения, които според автора на статията днес изглеждат много опасни: да бъде свален египетският президент Гамал Абдел-Насър; да се демонстрира сила в Унгария и дори да се използва ядрено оръжие в тайванския конфликт.

„И в цялата шумотевица с призиви да се действа само един човек – Дуайт Айзенхауер, остава невъзмутим, въпреки че рейтингите му падат. (Администрацията на  Кенеди/Джонсън приключва с пасивността в Куба и Виетнам, и резултатите са пълна катастрофа.) Според мен, след като минат десетилетия,  ще се радваме, че Барак Обама предпочете пътя на Айзенхауер към глобалното влияние, а не пътя на Путин“, — казва в заключение политическият аналитик.

"Российская газета". Всички права запазени.