Идва ли краят на господството на либерализма?

Според влиятелни западни издания една от важните констатации през изтичащата 2015 г. е кризата на либерализма като глобална идеология: и макар засега да не рухва, пукнатините вече са налице, твърди авторът на "Ню Йорк Таймс" Рос Даутет в анализ на глобалните процеси през последния четвърт век, цитиран от "Взгляд".

Според влиятелни западни издания една от важните констатации през изтичащата  2015 г. е кризата на либерализма като глобална идеология: и макар засега да не рухва, пукнатините вече са налице, твърди авторът на "Ню Йорк Таймс" Рос Даутет в анализ на глобалните процеси през последния четвърт век, цитиран от "Взгляд". Според автора причините за това са много, но една от тях може да бъде назована поименно – Владимир Путин. Опонентите на либерализма обаче да не прибързват с радостта: отстъплението на тази идеология ще стане с цената на много жертви, предупреждава Даутет.

В последните дни на декември, когато повечето редакции правят равносметка на изминаващата година, Рос Даутет се вглежда в последните 25 години. Четвърт век, през който либералният капитализъм властваше безалтернативно на планетата. След падането на Берлинската стена, пише Даутет, никой не допускаше, че този строй може да рухне, нито си представяше какво може да го замени.

През 2015 г. стана пределно ясно, че либерализмът губи своя монопол дори в западните страни. Уязвимостта на либералния мироглед си пролича най-вече в Европа, където доскоро партиите от центъра побеждаваха движенията, застрашаващи мечтата за обединение на континента. Докато днес в страните от периферията на Евросъюза – в Гърция, Унгария, Полша – това съвсем не е така. Нещо повече – през 2015 г. либералните партии отстъпиха място на националистите във Великобритания, Франция, Испания и Швеция.

В САЩ от една страна се появи републиканецът Доналд Тръмп, обвиняван във фашизъм от опонентите си, а от друга – определящият се като социалист Бърни Сандърс.

Основната причина за отстъплението на либерализма е слабостта на центристките партии, върху които се крепи, твърди авторът. Към това се добавя решението на Ангела Меркел за беконтролен прием на бежанци, както и неспособността на Запада да се справи с „Ислямска държава“ и останалите терористични организации. Но главният виновник за това Pax Americana да изглежда „по-крехък отвсякога“, според автора, се нарича Владимир Путин и провежданата от него „силова политика“ в близката чужбина и в Близкия Изток.

Даутет завършва оптимистично: Тръмп няма да е републиканският кандидат на президентските избори, Сандерс няма да победи Хилари Клинтън, Джеръми Корбин няма да е новият британски премиер, Марин Льо Пен няма да оглави Франция, Швеция няма да се фашизира и Евросъюзът няма да се разпадне. Предположенията, че Европа ще се превърне в ислямска империя или в свръхдържава от сталинистки тип под властта на Путин, са по-скоро в сферата на фантастиката, отколкото реална прогноза за бъдещето.

Либерализмът може и да не е рухнал, но тази година бе първата, в която Западът осъзна, че все пак е добре да се застрахова, резюмира Даутет.

"Российская газета". Всички права запазени.