„Ирония на съдбата” радва руските зрители вече 40 години

На 1 януари 2016 г. се навършват 40 години от премиерата на култовата комедия на Елдар Рязанов „Ирония на съдбата или Честита баня”. Лентата е  класирана сред 100-те най-добри филма в цялата история на руската и съветска кинематография, отбелязва ТАСС.

Сюжетът се развива през 1970 г. в Москва и Ленинград. В основата му е залегнала любовната история между съвършено непознати мъж и жена, които се срещат в резултат на комично стечение на обстоятелствата в новогодишната нощ. Главният герой – 36-годишният московски лекар Евгений Лукашин отива на баня с приятели в навечерието на Нова година, а те му спретват пиянска шега като го качват от Москва на самолета за Ленинград. По ирония на съдбата героят се озовава на същия адрес и в същия като собствения му апартамент, само че в друг град. След серия от перипетии и комични ситуации обитателката на ленинградското жилище Надя Шевельова и пияният Женя се влюбват и историята завършва с хепи енд.

За съжаление режисьорът на най-популярния новогодишен филм не доживя щастливата  годишнина. Елдар Рязанов си отиде от този свят на 30 ноември 2015 година.

Пиесата, послужила за сценарий на филма, е написана през 1969 г. от Елдар Рязанов, съвместно с драматурга Емил Братински. „Мосфилм” обаче отказва да го включи в програмата си за игрално кино с аргумента, че представлява „пропагнада на пиянството”. Тогава Рязанов адаптира сценария за телевизията и нещата потръгват.

 Телевизионната постановка е в две серии, а актьорският състав е прецизно подбран. За ролята на Женя Лукашин режисьорът кани първо Олег Дол, но след пробните снимки размисля. Още три звезди на съветското кино от онова време са отхвърлени за ролята - Андрей Миронов, Пьотр Веляминов и Станислав Любшин.

Най-подходящ за ролята се оказва Андрей Мягков, който по онова време не е особено известен. Впоследствие Мягков прави гениална роля в друг шедьовър на Рязанов - „Служебен роман”.

По-късно режисьорът обосновава избора си така: „ Да изиграеш неадекватен човек и да останеш при това естествен , симпатичен и смешен е архисложна задача”.

За ролята на Надя Шевельова също се пробват някои от най-известните съветски актриси - Людмила Гурченко, Светлана Немоляева, Алиса Фрейндлих, Валентина Тализина и др. Само че Рязанов се спира на полякинята Барбара Брилска, която прави запомняща се роля във филма „ Анатомия на любовта” (1972 г., реж. Роман Залуский).

Актрисата обаче говори руски със силен акцент, затова се налата да я дублира Валентина Тализина. Самата Тализина пък играе приятелка на Надя в „Ирония на съдбата”.

Ролята на Иполит – женихът на Надя, трябвало да изпълни Олег Басилашвили, но по ред причини, сред които и смъртта на баща му, той прекратява участието си във филма. Така ролята е поверена на Юрий Яковлев.

Във филма участват още Александър Ширвиндт, Георгий Бурков, Александър Белявский, Лия Ахеджакова, Олга Науменко и др. Музиката на песните към филма пише известният композитор Микаел Таривердиев по стихове на Белла Ахмадулина, Марина Цветаева, Борис Пастернак, Евгений  Евтушенко и др., изпълнени от Алла Пугачьова и Сергей Никитин. Изпълнителите подбира лично Рязанов, но тъй като имената им не фигурират в субтитрите към филма, публиката и досега вярва, че песните се изпълняват от самите актьори.

Премиерата на филма се състои на 1 януари 1976 г. в 17:45 по Първа програма и е гледана от 100 млн. зрители. Заради огромния успех, филмът е показан отново на 7 февруари. Според анкетата на „Съветски екран” комедията „Ирония на съдбата” е избрана за най-добър филм за 1976 г., а Андрей Мягков е отличен за най-добър актьор.

Вече 40 години филмът задължително се излъчва на всяка Нова година. Много от фразите в него са станали крилати като, например,  "Какая гадость эта ваша заливная рыба" или "О, тепленькая пошла". През 2007 г. по поръчка на Първи телевизионен канал в Русия се снима продължение на филма.

"Российская газета". Всички права запазени.