„Политическая Россия“: Русия и Балканите – една изчезваща дружба

Историята на Русия е тясно свързана с историята на Балканите, пише интернет списанието „Политическая Россия“ в четвъртък (11 февруари). На балканите живеят сродни на руснаците славянски народи с близка култура и езици. Сърби, българи, черногорци и македонци – всички те са православни.

Историята на Русия е тясно свързана с историята на Балканите, пише интернет списанието „Политическая Россия“ в четвъртък (11 февруари). На балканите живеят сродни на руснаците славянски народи с близка култура и езици. Сърби, българи, черногорци и македонци – всички те са православни.

В продължение на дълги години Русия се позиционираше като защитник и покровител на славянските и православните народи. Във вечната борба с Османската империя Русия винаги е заставала на страната на Балканите. Достатъчно е да си спомним самоотверженото участие на Русия в национално-освободителната борба, чийто апогей бе Руско-турската война от 1877-78 г., отбелязва авторът.

В България има над 400 паметника на руски герои, например паметника на Александър II в центъра на София. Интересно е, че този руски император е известен като Освободител и в Русия, и в България. Но ако в Русия той е почитан заради отмяната на крепостното право, в България е славен заради това, че е подарил на страната свобода от турците. Освен това има много улици и градове, кръстени на руски дейци и пълководци, загинали в руско-турските войни.

В центъра на сръбската столица Белград е издигнат паметник на последния руски император Николай II. На церемонията по откриването му президентът на страната Томислав Николич заяви: „Белград от днес има още един символ – нов символ на една стара дружба; място, на което ще се срещаме, ще се запознаваме и ще си спомняме за ценностите на общата ни история“.

Сърбите наистина уважават Русия. Едва ли има друго място, където руснаците са по-обичани, отколкото в Сърбия. Неслучайно в сръбския език има пословица „Ние с руснаците сме 200 милиона, а без руснаците -  половин камион“.

Но ако все пак потърсим страна, където руснаците са най-обичани, със Сърбия може да се конкурира Черна гора. Русофилството на черногорците се е проявявало многократно. Например, когато през 1904 г. започва Руско-японската война, Черна гора не се включва в бойните действия директно заради географската си отдалеченост, но изпраща в Далечния изток доброволчески полк, който се проявява на бойното поле.

Независимо от дълбоките исторически, културни и духовни връзки, с всяка изминала година Балканите се отдалечават все повече от Русия, докато се приближават към Запада, се посочва в статията.

Черна гора и България се присъединиха към санкциите срещу Русия. Русия пропусна възможността да разшири икономическото си и политическо влияние на Балканите, когато през 2014 г., след многобройните претенции на ЕК и конфликта с България, бе прекратено строителството на „Южен поток“.

В същото време зависимостта от руския газ продължава. В средата на януари 2016 г. българският премиер Бойко Борисов заяви, че има намерение да превърне проекта за газов хъб „Балкан“ в приоритет. Той твърди, че това ще е един изцяло български проект, но ако Русия проявява интерес, то тя може да продава своя газ с негова помощ: руският газ ще се доставя в хъба по дъното на Черно море, а след това може да се доставя до съседни страни.

В началото на декември генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг тържествено покани Черна гора да стане 29-ия член на алианса. Реакцията на руското държавно ръководство бе укорителна – както към действията на черногорските лидери, така и към натовските началници. Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова определи преговорите за приемането на Черна гора в НАТО удар по сигурността в региона. Председателят на Държавната дума Сергей Наришкин призова в Черна гора да се проведе референдум за присъединяването на страната към НАТО. Руският премиер Дмитрий Медведев пък предприе „по-радикални мерки“ – той блокира и изтри от приятелите си в социалната мрежа президентът на Черна гора Филип Вуянович.

Струва си да се отбележи, че Хърватия и Албания се присъединиха към НАТО през 2009 г., а България – през 2004 година. Босна и Македония също са кандидати. Така Сърбия е единствената балканска страна, запазила известен неутралитет, но това принудително „седене на два стола“ скоро трябва да свърши и, съдейки по желанието на Сърбия да участва във военните учения на НАТО и стремежа ѝ да влезе в ЕС, изборът ѝ няма да е в полза на Москва.

Преди няколко години Сърбия и Черна гора биха били последните държави на Земята, които биха се стремили да се присъединят към НАТО. Та нали именно тази организация бомбардира Югославия през 1999 година. Но тогава Русия не успя да защити своите братя славяни. Видимо, времената се менят. Но защо се случва така, пита авторът на статията.

"Российская газета". Всички права запазени.