„Взгляд“: борбата с „руската пропаганда“ тласка ЕС към съдбата на СССР

По поръчка на правителството германското разузнаване ще проверява дали Русия използва методи на съветското КГБ с цел пропаганда и опити да разклати обстановката в страната, пише „Взгляд“ в статия в петък (19 февруари).

По поръчка на правителството германското разузнаване ще проверява дали Русия използва методи на съветското КГБ с цел пропаганда и опити да разклати обстановката в страната, пише „Взгляд“ в статия в петък (19 февруари).

Реакцията на ръководството на ЕС към руските медии отдавна напомня за истерия, смята авторът. Но безсилието на еврочновниците пред „руската пропаганда“ е напълно обяснимо. С наближаването на пролетта в блока се активизира борбата с тази „пропаганда“. Периодът на активност на антипропагандистите по някакви причина често съвпада със смяната на сезоните – също като при хората с психични отклонения.  Възможно е това да е просто съвпадение, но от друга страна, както се шегуват психиатрите, здрави хора няма – има недоизследвани.

Мисълта за нездравия характер на „борбата с руската пропаганда“ възниква не само заради нейната сезонност, но и поради явната противоречивост на информационната политика на онези, които се занимават с пропагандата от европейска страна. Например, Дойче Веле в четвъртък публикува голям текст, в който предрича скорошна оставка на канцлера Ангела Меркел, констатира сериозен спад на авторитета ѝ на международната сцена и признава, че рейтингът ѝ в страната се е сринал катастрофално.  

В петък същата тази Дойче Веле пише, че „спецслужбите на ФРГ са се заели да разследват руската пропаганда“. „Германското разузнаване проверява дали Русия не използва стари методи на КГБ, за да отслаби позициите на Ангела Меркел“, съобщава изданието.

По-нататък задава въпроса „дали зачестилите гротескни преувеличения в руските държавни медии, като например сравняването на събитията в новогодишната нощ в Кьолн с „кристалната нощ“ от времената на национал-социализма, не са опит да се отслаби федералният канцлер?“. „Искаме да знаем дали зад това не стои някаква концепция“, уточнява „източник, близък до разследването“.

Ако предаването на събитията в Кьолн по руската телевизия е „активно мероприятие“ срещу Меркел в очите на спецслужбите на ФРГ, то как им се струва статията в Дойче Веле, където директно се констатира слабостта на канцлера и нейната изолираност от реалната политика? Или когато Меркел е критикувана от германските медии – това е свобода на словото, а когато в тази позиция са руските средства за масова информация става въпрос за „опит да се отслаби канцлера“? Не трябва ли в този случай европейските журналисти да започнат примерно от себе си и да престанат да публикуват критични материали по адрес на руските власти? Нещо подсказва обаче, че това няма да се случи, смята журналистът.

В статията се посочва също, че „правителствата на източноевропейските страни също твърдят, че Москва нарочно използва държавните медии, за да сее раздор между европейците“. Под това твърдение очевидно се имат предвид и думите на украинския президент Петро Порошенко, че „целта на руското ръководство е да създаде алтернативна Европа със свои ценности“ и регулярните нападки по адрес на Русия от страна на балтийските държави, на които пригласят и чиновниците от НАТО.

Сериозната тревога на европейците от „страшната и ужасна“ руска пропаганда може да бъде обяснена с различни причини, пише в статията. Основната обаче най-вероятно не е, че RT и Sputnik „само лъжат“, или пък точно обратното – „предават святата истина“. В едно свободно информационно общество, каквото ЕС е все още, на една пропаганда винаги може да бъде противопоставена втора, трета и четвърта.

Проблемът е, че европейските медии просто са отвикнали да работят в условия на конкуренция, което се доказва от пуснатия в началото на февруари с фанфари сайт „Европейска служба за външна дейност“. Когато през юни миналата година той бе в процес на създаване, го наричаха „информационни спецчасти“, а в описанието на свободните работни места за европейски журналисти се посочваше, че ключовата задача на контрапропагандистите ще бъде „да коригират и проверяват факти на дезинформация/митове“.

Ключовата задача по същество се оказа и единствена. Новини на сайта се появяват рядко и рускоезичните читатели трудно могат да ги определят като интересни. Смъртна присъда в Беларус, телефонен разговор между посланик Ушацкас и опозиционера Михаил Касянов – на кого му е интересно това? Между другото в Брюксел в момента тече среща на лидерите на страните от ЕС – а по този повод на сайта няма нито една новина.

Написаният от „главния спецназовец“ Якуб Каленски „Обзор на дезинформацията“ също е много скучен за четене.

Отдавна е известно, че контрапропагандата трябва да е по-увлекателна от пропагандата, също както контраразузнаването трябва да е по-умно от разузнаването, а спецслужбите – по-хитри от терористите. „Обзор на дезинформацията“ може да стане нелош наръчник за контрапропагандистите, ако авторът знаеше на какви теми ще бъде обърнато внимание най-напред. В сегашния си вид този обзор демонстрира единствено слабостта на „информационните спецназовци“ на ЕС.

Не е чудно, че, осъзнавайки този факт, чиновниците от ЕС все още не особено гръмко и активно, но достатъчно настойчиво предлагат да се използват методите от СССР и „да се поставят заглушители“ на руските медии, обявени за пропаганда и „старите методи на КГБ“.

Иска ми се да напомня на любителите на „забраните“ само две неща, пише авторът. На първо място, живеем в епохата на интернет и да се забранява каквото и да било е безсмислено. Доказателство за това е дългогодишната борба с торентите, чиято безполезност бе демонстрирана ярко от руския премиер Дмитрий Медведев – той успя да влезе безпроблемно в „блокиран“ от Роспотребнадзор сайт. „Великата китайска файъруол“ също се заобикаля без проблем.

На второ място – СССР наистина активно „заглушаваше“ чуждестранната пропаганда, но това изобщо не го спаси от гибел. Ако ЕС ще продължава и в бъдеще да се въоръжава със съветски методи за борба с неприятната за властите информация, то животът му ще е далеч по-кратък от периода, през който просъществува СССР, пише авторът на материала.

"Российская газета". Всички права запазени.