Медии за „Южен поток 2“: ще сработи ли едно старо решение в нова реалност?

Както стана известно късно в сряда (24 февруари), шефът на „Газпром“ Алексей Милер и ръководителите на италианската „Едисон“ (Edison) и гръцката ДЕПА (DEPA) подписаха меморандум за разбирателство за доставки на природен газ от Русия по дъното на Черно море през трети страни в Гърция и оттам към Италия“, пише news-front.info.

Както стана известно късно в сряда (24 февруари), шефът на „Газпром“ Алексей Милер и ръководителите на италианската „Едисон“ (Edison) и гръцката ДЕПА (DEPA) подписаха меморандум за разбирателство за доставки на природен газ от Русия по дъното на Черно море през трети страни в Гърция и оттам към Италия“, пише news-front.info.

Така „Газпром“ обяви нов вариант за „обходен“ газопровод. Според съобщението проектът, ако бъде осъществен, ще използва готовите части от проекта „Ай Ти Джи Ай Посейдон“ (ITGI Poseidon), който свързва Турция, Гърция и Италия. Вероятно обаче Турция ще бъде изключена, а на нейно място ще влезе България, пише авторът на материала.

По същество представеният проект за доставка на руски газ е още един алтернативен вариант на „Южен/Турски поток“. Освен това в първоначалния вариант на „Южен поток“ се предвиждаше неговият сухопътен маршрут да бъде разделен на две, като един от ръкавите трябваше да се разклони именно на юг към Италия, какъвто е представеният в сряда вариант.

Съответно, всички предимства на „Южен поток“ (почти готов сухопътен коридор, готови и вече положени в България тръби) могат да бъдат използвани. В момента парите не са много, затова този фактор е много важен.

Основното е как газът ще стигне до Гърция (в меморандума е написано лаконично „чрез трети страни“). Вариантите не са много – или Турция, или България. Вероятно това ще бъде България, която вече демонстрира изнервеност, че ѝ се е наложило да се откаже от „Южен поток“.

В случай на форсмажорни обстоятелства по украинския транзит, в Турция просто ще бъде построен отделeн допълнителен ръкав на газопровода, тъй като обемът на украинския транзит за Турция е голям (около 15 млрд. куб.м). Заради България с нейния неголям обем (3 млрд. куб. м) никой няма да строи тръба, затова вписването ѝ като транзитна страна и едновеременното ѝ захранване с газ е удачно решение, смята авторът на статията.

Разбира се, този проект ще има същите проблеми с Еврокомисията, както и предишните. Но вероятността украинският транзит транзит да бъде прекратен става все по-голяма (България се отказа от „Южен поток“ точно преди свалянето на Юнукович, а тогава все още всичко беше относително спокойно), което влияе на настроенията по съответния начин, се посочва в материала.

Ако проектът предвижда доставки на газ не само в България, Гърция и Италия, то отново се появява въпросът за разпределението на синьото гориво по страни, особено в Югоизточна Европа.

Тук трябва да се припомни, че от няколко години Брюксел се занимава активно с изграждането на интерконектори: тръбопроводи, които осигуряват потока на природен газ между отделните държави. Тези тръби се строят основно, за да се понижи зависимостта от руския газ, но може да се окаже, че от тях би могъл да се възползва и „Газпром“, смята авторът на статията.

В този случай „Газпром“, макар и частично, може да се избави от необходимостта да инвестира в сухопътни тръби в ЕС. Освен това със строителството няма да има и юридически проблеми. Но разбира се, ще трябва да се изработят нови правила за либерализиране на газовия пазар, заключава журналистът.

"Российская газета". Всички права запазени.