VestiFinance: за големите амбиции на малка България

Когато представители на енергийни фирми от три държави миналата седмица подписаха меморандум за взаимно разбиране за възраждането на проекта, който ще позволи на руския газ да стига до Италия през Гърция, на събитието отсъстваше една важна страна – България, пише руското онлайн издание vestifinance.ru в статия във вторник (1 март).

Новината за проекта моментално предизвика един въпрос: Как „Газпром“ планира да доставя синьото гориво в Гърция?

Възникна и още един въпрос: защо „Газпром“ толкова държи  да прокара тази идея, след като руският енергиен гигант очевидно вече е решил да се съсредоточи върху строителството на „Северен поток 2“ за доставките на газ в Европа?

И макар че нито руските, нито българските власти не потвърждават това, отговорът на първия въпрос изглежда очевиден – през България.

Към отговора на този въпрос обаче има едно уточнение: България ще е транзитен маршрут за доставките на газа в Гърция, ако „Газпром“ продължи да реализира адаптирания план за газопровода ITGI/Посейдон, който съединява Турция, Гърция и Италия, а финалната част на тръбата, наречена „Посейдон“, с дължина 207 км ще мине по дъното на морето от Теспротия в Гърция то Отранто в Италия.

Всичко това обаче е под голям въпрос. На практика ще е нужно да се адаптира планът за изграждането на 787-километровия ITGI, за да може той да започва на гръцката граница от България вместо от Турция. Това обаче предполага на практика да бъде изграден газопровод.

А това няма да струва по-малко от 5 млрд. евро и възниква въпросът откъде страните ще търсят финансиране.

Някои играчи от бранша предполагат, че една от ключовите причини за възраждането на ITGI/Посейдон е чисто и просто да се попречи на текущите планове на ЕС да построи “Южния газов коридор“, чието изграждане трябва да старира на всяка цена.

Ако „Газпром“ планира да доставя газ в Италия, то ще му се наложи първо да го прокара през България.

В момента, в който руският президент Владимир Путин обяви края на „Южен поток“ и подмяната му с „Турски поток“, българският премиер Бойко Борисов поиска помощ от ЕС, за да превърне Варна в хъб за съхраняване и разпределения на природния газ в Европа.

А в резултат на влошаването на руско-турските отношения през есента на миналата година, по всичко личи, че „Турски поток“ няма да бъде реализиран.

Затова Борисов особено активно започна да прокарва идеята за проект, който неформално е наричан „Български поток“, т.е. възраждането на частта от „Южен поток“  между руския газов терминал в Анапа на брега на Черно море до българското крайбрежие на Черно море.

В интервю за „Дойче Веле“ (Deutsche Welle) на 5 януари 2016 г. Борисов говори за разработката на хъб с мощност най-малко 43 млрд. куб. м газ годишно, където ще пристига синьо гориво не само от Русия, но и от Азербайджан и Туркменистан, както и от нови находища в българската и румънската част на Черно море.

Споменаването на Азербайджан в този контекст е особено важно, тъй като Азербайджан трябва до 2020 г. започне да доставя на България 1 млрд. куб. м газ годишно от своето находище „Шах Дениз 2“, като доставките ще се осъществяват по газопровода „Танап“ (Tanap), който в момента е в етап на изграждане в Турция, да минават през малка секция на ТAP в Гърция и чак след това – в България чрез интерконектора Гърция-България (IGB).

Плановете на Борисов, разбира се, са доста амбициозни, особено като се имат предвид ниските цени на синьото гориво и прогнозите, че те ще останат такива още дълго на фона на конкуренцията между руския газ и американския втечнен газ за европейския пазар. Но в крайна сметка плановете за възраждане на газопровода по дъното на Черно море от Анапа имат определено основание.

Още докато Русия планираше „Южен поток“, тя купи тръби за билзо 1 млрд. евро, за да построи първата част от мощностите с капацитет 15,75 млрд. куб. м газ годишно.

За втората секция с мощност 15,75 млрд. куб. м газ годишно бяха купени тръби за 0,8 млрд. евро, като общо плановете са да има четири такива секции. В момента голяма част от тези тръби продължават да отлежават във Варна.

И въпреки това, дори и Русия да разглежда възможността да доставя газ в България, за да може през територията ѝ той да достига до Гърция и Италия, тя преследва цели, съвсем различни от тези на страната ни.

Според дипломатически източник, цитиран от NGE, меморандумът за взаимно разбирателство, подписан в Рим от шефа на „Газпром“ Милер и колегите му от италианската „Едисон“ (Edison) и гръцката „ДЕПА“ (DEPA) напълно съответства на плановете на България да създаде газов хъб на Балканите.

От друга страна, както е казвал Борисов нееднократно, България иска да получава вносен газ и от други източници, включително Азербайджан, и от Русия.

Дипломатическият източник на изданието твърди, че реализирането на този проект е много малко вероятно, но „Газпром“ може да го разглежда като целесъобразен и актуален вариант по няколко причини:

• Този проект представлява една напълно целесъобразна възможност газ да се доставя в Италия, като се заобикаля украинската транзитна система;
• Той може да позволи на „Газпром“ да съкрати „Северен поток 2“ от две на едно разклонение и отново да се заобиколи Украйна;
• Той може да помогне да се смекчи твърдата позиция на Италия срещу „Северен поток 2“, тъй като проектът ще позволи в Южна Италия да се доставя газ, а в същото време ще подкрепи стремежите на страната да се превърне в голям газов хъб;

Като цяло обаче източникът се съмнява, че този проект действително ще бъде възроден.

"Российская газета". Всички права запазени.