Руски посланик: Москва отдавна е изкупителна жертва за проблемите на Европа

Жалко е, че мнозина днес доста лекомислено се въвличат в новата реторика, с която сме свикнали от времето на студената война, пише руският посланик в Лондон Александър Яковленко в статия, публикувана от британското издание „Индипендънт“ (The Independent) в четвъртък (10 март).

Жалко е, че мнозина днес доста лекомислено се въвличат в новата реторика, с която сме свикнали от времето на студената война, пише руският посланик в Лондон Александър Яковленко в статия, публикувана от британското издание „Индипендънт“ (The Independent) в четвъртък (10 март).

Това не отговаря на действителността, а само помагат тя да бъде изкривена за онези, които търсят утеха или по-скоро убежище в предразсъдъците на миналото. А Русия от векове е идеалната изкупителна жертва за всичко, което се обърква в Европа и целия свят, подчертава дипломатът. Самото понятие „руска заплаха“ се съживява като символ на обстановката от студената война в евроатлантическите дела.

В излъчен неотдавна документален филм, озаглавен „Трета световна война“, Би Би Си (BBC) приписа на Русия не само агресивни намерения, но и инициатива за ядрена ескалация. Това е в разрез с мнението на военните от НАТО, които признават, че Русия се чувства сигурна зад т. нар. стратегия за препречване на достъпа (A2/AD) по цялата ѝ западна граница. Защо ни приписват и тактики от Втората световна война, включително въоръжени колони и окупация, когато очевидно това не съответства на съвременните методи за водене на война, пита руският посланик в Лондон.

Сегашното състояние на НАТО и ЕС свидетелства за погрешността на прибързаната им политизирана експанзия след края на студената война, смята Яковленко. В случая с ЕС, той изтласка на заден план други приоритети, включително по-нататъшната интеграция в рамките на еврозоната и укрепването на по-силни общи граници. Новите членки искаха да бъдат от правилната страна на оградата, но все пак да останат зад нея. Именно тук се корени сблъсъкът на очаквания и ценности, на който сме свидетели днес.

Що се отнася до разширяването на НАТО, тук е налице парадокс, при който усещането за несигурност на новите членки е функция на членството им в алианса, отбелязва посланикът. Дори и за подстрекателите на страха, които се опитват да прокарат мост над предполагаемата пропаст, деляща „руската заплаха“ и териториалните отбранителни изисквания на студената война, темата за новите членки на НАТО е слабо място. Това предизвиква единствено напрежение. Защо проблемът да не се реши чрез намиране на обща почва с Русия – както беше до неотдавна? Ако са нужни правни гаранции, нека да създадем действаща всеобхватна система за колективна сигурност.

Трябва да стигнем до момента, в който едностранните опции, базирани на геополитиката, в която печалбата на един винаги е за сметка на загубата на друг, вече няма да са актуални. Посрещнати с едностранни реакции от Русия, кризите в Украйна и Сирия естествено предизвикаха колективно договорени решения, приети с благословията на резолюции от Съвета за сигурност на ООН. В украинския случай имаме споразуменията „Минск 2“, до които стигна нормандската четворка. В случая със Сирия е налице лидерството на Русия и САЩ във виенския процес, от който излезе сегашното прекратяване на огъня. В него се крие надежда за политическо уреждане на кризата.

Този подход на истинско сътрудничество към уреждането на конфликтите на реалистична основа няма разумни алтернативи, смята Яковленко. Освен всичко останало, той се гради и на опита от гражданската война на сирийците, които вече добиха известна представа как би могло да изглежда бъдещето им под управлението на чужди терористи. Успехът на мирния процес ще облекчи и сегашната миграционна криза в Европа – резултат от напрежението в Сирия, с което външният свят се примиряваше твърде дълго.

25 години след края на студената война, по метода опит-грешка, се натъкнахме на правилния път и сега трябва да продължим, завършва руският посланик.

"Российская газета". Всички права запазени.