Директорът на Ермитажа е готов да помогне за възстановяването на Палмира

Генералният директор на Ермитажа Михаил Пиотровский заяви, че институцията, която оглавява е готова да помогне за възстановяването на Палмира като предостави събраните в музея материали за историята на древния град, а също така и да сподели руския опит при реставрация на паметници, съобщи „Взгляд“ в неделя 27 март.

Генералният директор на Ермитажа Михаил Пиотровский заяви, че институцията, която оглавява е готова да помогне за възстановяването на Палмира като предостави събраните в музея материали за историята на древния град, а също така и да сподели руския опит при реставрация на паметници, съобщи „Взгляд“ в неделя 27 март.

Ермитажът, като крупно научно учреждение е готов да участва в оценката на щетите, в разработката на проект за реставрация и в дискусии по проблема каква трябва дъ бъде реставрацията. Това е много сериозен проблем“, каза Пиотровский пред ТАСС.

Според ръководството на Ермитажа, преди да се пристъпи към реставрация , „трябва да се въведе порядък и всичко да се проучи – и тук нашият екип може да бъде много полезен“, казват от институцията.

„На второ място – това ще бъдат международни усилия, които ще бъдат много сериозни“, отбеляза Пиотровский. Помощта на главния руски музей е от голямо значение, защото в хранилищата му има огромна палмирска колекция, което би спомогнало Палмира да се превърне в културен обект отново, в паметник на победата над фанатизма, а не просто в туристически обект.

На 26 март войниците на сирийската армия, които възобновиха офанзивата си срещу терористите в Палмира с помощта на Русия, свалиха знамето на терористичната групировка „Ислямска държава“ (ИД) от хълма, на който е разположена древната крепост.

Руските учени играят важна роля в изучаването на културно-историческото наследство на Сирия. Едно от първите описания на Палмира е на княгиня Лидия Александровна Пашкова, която е известна писателка и пътешественичка. През 1882 г. при разкопки в Палмира руският пътешествник-изтоковед Семьон Абамбек-Лазарев намира мраморна плоча с надписи на гръцки и арамейски, съдържащи митническа тарифа от 137 г. от н.е., която след това изиграва огромна роля в изследването на арамейския език (плочата се пази в Ермитажа). През 1884 г. Абамбек-Лазарев издава една книга с разкошно оформление – „Палмира“, а 100 години по-късно ученият от Санкт Петербург И. Ш. Шифман публикува изследване и превод на този паметник. Сериозен принос за изучаването на Палмира има и известният руски изкуствовед и археолог Борис Фармаковски.

"Российская газета". Всички права запазени.