„Взгляд“: Последиците от Чернобил бяха не само отрицателни

От момента на взрива в четвърти енергоблок на АЕЦ в Чернобил изминаха точно 30 години, пише „Взгляд“ в статия във вторник (26 април), посветена на годишнината от трагедията. Аварията се смята за най-тежката техногенна катастрофа в човешката история. Резултатът от нея на практика бе не само изселването на стотици хиляди души, получили опасни дози радиация, но и научен пробив в редица медицински и физични технологии, както и „погребването“ на десетки митове и легенди.

Историята на трагедията в Чернобил прилича на плетеница от най-различни легенди. Някои от тях са фантазия на талантливи хора, а други – следствие от неразбирането на същността на радиоактивното заразяване; трети пък са съзнателна лъжа. На този неблагодарен фон вече 30 години ту се изострят, ту затихват безконечни спорове за мястото на „мирния атом“ в човешката съдба. Спори се и за отговорността на съветското ръководство и самата организация на СССР за страшната катастрофа, чието име се превърна в нарицателно.

За 60 години подробни изследвания световната наука никога не е наблюдавала каквито и да било генетични последици върху човека от радиационно облъчване. Всички разкази за пряка зависимост между радиацията и масовите генетични отклонения не са нищо повече от поредната градска легенда, подобна на приказките за плъховете-мутанти в московското метро или пък международната мафия, която търгува с органи за трансплантация. Системни наблюдения имаше върху близо половин милион души по целия свят и единственото регистрирано отклонение, което се наблюдава, е незначителен ръст на рака на щитовидната жлеза при децата. Причината е липсата на йодна профилактика и консумацията на продукти, които са произведени или съхранявани в зоната на поражение.

От 400 ракови заболявания на щитовидната жлеза, наблюдавани от медиците в най-силно застрашените райони, 200 се смятат за последица от Чернобилската авария. От тях само един случай е завършил със смърт. На базата на тези данни Международната комисия по радиационна защита понижи риска от генетични заболявания в чернобилската зона почти 10 пъти.

Не са фиксирани и непоправими последици и въздействие върху околната среда. Изключение е т. нар. „рижа гора“ – масив, разположен непосредствено в епицентъра на взрива, който е облъчен с до 2000 рентгена на час. Но сега екологията в зоната на Чернобил е напълно възстановена, а историите за гигантски гъби и двуглави глигани си останаха в компютърните игри и за да плашат децата.

Разбира се, има вероятност оценката на радиационната опасност да си е останала на същото ниво, както преди 30 години. Работата е там, че тази научна област (както медицината, така и физиката), може да се развива единствено на базата на практически знания. На никой не би му дошло наум да взриви атомна бомба, за да получи опитни резултати за въздействието на радиацията върху генетичната структура. Така че просто няма начин безболезнено да се набави необходимият минимум от данни, на чиято база биха могли да се направят изводи. За щастие, авариите, свързани с радиация, са изключително редки, а нивото на радиационна сигурност на практика във всички страни в наши дни е толкова високо, че нова катастрофа с чернобилския мащаб е на практика изключена.

Масовата евакуация на жителите на района през 1986 г. бе и належаща, и естествена мярка именно поради непълното разбиране на всички процеси, свързани с въздействието на радиацията върху човешкия организъм. Броят на преселените хора се оценява на 115-120 000 в цялата заразена зона. Горе долу толкова души участваха и в ликвидирането на последиците от аварията. Общият брой на съветските граждани, получили допълнителна доза радиация, се колебае между 2,5 млн. и 2,8 млн. Но тази доза при тях е не повече от 10 милисиверта за 30 години (общо), което е пет пъти под средния световен фон. Само около 2000 души са приели доза от 100 милисиверта, което е 1,5 пъти под дозата, която годишно приемат жителите на Финландия.

Може би тъкмо минималното ниво на облъчване на населението е причина за липсата на генетични отклонения и рязък ръст на раковите и хронични заболявания.

В момента никъде в света няма явна тенденция за отказ от ядрената енергетика, независимо от мащабните пропагандни акции в Европа след аварията във Фукушима. Спекулациите на тази тема са по-скоро с конюнктурен, а понякога и с лобистки характер – и тогава в работата се намесват различни екологични организации, финансирани от експерти по производството на енергия от алтернативни източници.

Ситуацията в Япония е уникална. Там опасността от природни бедствия традиционно надхвърля най-„вредния“ фактор – човешкия. И да се пренася върху целия световен отрасъл погрешния японски опит за изграждане на атомни станции по крайбрежието поради недостиг на вътрешни водни ресурси, е безсмислено и опасно. Най-„ядрената“ държава в света – Франция, където 80% от енергията е от АЕЦ, дори не мисли да се отказва от този отрасъл, още повече в период на развитие на науката, в който нивото на контрол върху „мирния атом“ е невероятно високо. В момента в центъра за безопасност на руския „Енергоатом“ в реално време се следят стотици параметри, а през 1986 г. нямаше дори компютри, които могат да обработват такъв масив данни.

Очевидно е, че „ядреният резонанс“ е закономерно явление. Нестабилността на климата и екологичните проблеми просто не оставят на човечеството друг избор: развитието на атомната енергетика в момента е най-перспективният метод да се предпази човечеството от неконтролируемите  колебания на външната среда.

Но след събитията през 1986 г.  страхът оказа важни практически последици. Да, нямаше ръст на генетичните отклонения; нямаше и дълготрайни поражения върху околната среда. Никой не мутира и в Пенсилвания – първата голяма атомна катастрофа в света. Страхът бе породен по-скоро от фантастичната литература, отколкото от научната практика, но той бе достатъчен не само СССР и Русия след това, но и всички ядрени държави в света, да преразгледат отношението си към ядрената сигурност.

И не става въпрос единствено за фокусирането на вниманието върху лечението на раковите заболявания и генетичните изследвания. Промени се самата концепция на възприемане на заплахата от екологични катастрофи: ако щетите, нанесени на хората, са минимални, то и щетите върху околната среда ще са по-малки; онова, което не вреди на хората, няма да навреди и на екологията като цяло.

Всичко това е пряко следствие от ядрената катастрофа в Чернобил и накара целия свят да трепне и да се презастрахова за години напред; да предприеме нови открития и правила, но не и да се откаже от атомната енергия – най-надеждната, екологично чиста, а благодарение на Чернобил и изключително безопасна енергия. Дори и чисто техническите обстоятелства около ликвидирането на последиците от аварията послужиха за основа на нови методи за действие на войската за радиохимическа защита. През 1988 г. например изобщо нямаше технология за мерене на промяната на радиационния фонд в реално време, например.

А приказките за двуглави елени с лилави рога ще си останат в градските легенди. Посвоему те разнообразяват все по-устроения живот във века на атомните технологии.

"Российская газета". Всички права запазени.