„Взгляд": Обама се страхува от свободна Европа

Американският президент се чуди как така Русия не разбира ползите от силно НАТО, единна Европа и трансатлантическо сътрудничество между ЕС и САЩ. Верно са много странни тия руснаци – отказват да играят една натрапена им игра. Още повече, че за огромно съжаление на Обама, правилата й все по-малко се харесват и на самите европейци, пише Пьотр Акопов в анализ за „Взгляд“, публикуван в сряда (27 април).

Американският президент се чуди как така Русия не разбира ползите от силно НАТО, единна Европа и трансатлантическо сътрудничество между ЕС и САЩ. Верно са много странни тия руснаци – отказват да играят една натрапена им игра. Още повече, че за огромно съжаление на Обама, правилата й все по-малко се харесват и на самите европейци, пише Пьотр Акопов в анализ за „Взгляд“, публикуван в сряда (27 април).

Поводът е визитата на Обама в Хановер, където американският президент се опита да форсира преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (TTIP), т.нар. „икономическо НАТО“, на среща с лидерите на Германия, Франция, Великобритания и Италия.   

Турнето на Обама в двете ключови европейски страни – Германия и Великобритания, се възприема като прощално предвид наближаващия край на мандата му.

Може да се каже, че Обама не оправда европейските надежди – „беше месия, а се превърна в разочарование“, „ човек на тържествените думи, от които не следват дела“. Така го описва „Шпигел“ в статия, озаглавена „Барак Обама – последният президент на Запада“:

„Американското общество в социален и политически план остава разделено. Социалното неравенство придоби гротескни черти. Политическата система е в ръцете на капитала и неговите лобисти. Политическата карта е замъглена от политическа слепота, от която лъха ненавист. Общественото мнение е завладяно от извратена смесица от безотговорност, жажда за лесна печалба и религиозен фанатизъм. Новият месия днес се казва Доналд Тръмп.

По европейските мерки всичко това изглежда чуждо: друга политическа култура. Не нашата. Ние все по-често гледаме Америка със същите очи, с които наблюдаваме Русия, Китай и Индия, с чувството, че сме различни. Барак Обама беше последният президент на Запада. Тези, които идват след него, ще бъдат президенти само на Съединените американски щати. А самата Америка се превърна в чужда страна“, се казва в публикацията на „Шпигел“.

Според „Взгляд“ това все още значи, че Европа се е освободила от атлантическата опека, но е сериозна заявка за прозрение. „При Обама Щатите станаха по-малко агресивни, поне на фона на Буш, но именно при Обама европейците получиха нагледно потвърждение за това, че САЩ ги използват в свой интерес и строго контролират всичките им действия“, отбелязва авторът. Той отново се позовава на статията в „Шпигел“, за да припомни, че през лятото на 2013 г. няколко правителства затвориха въздушното си пространство за самолета на боливийския президент заради подозренията на САЩ, че на борда му се намира Едуард Сноудън. Именно разобличенията на Сноудън показаха до каква степен англосаксонците не вярват дори на тези, които иначе наричат свои близки съюзници – в това число и на Германия, продължава авторът на „Взгляд“. Според него тъкмо с предоставянето на убежище на Сноудън започна конфронтацията между Москва и Вашингтон, а Украйна бе само продължението. Борбата за Украйна между Русия и САЩ е най-яркият нагледен пример за подчинената и несамостоятелна роля на Европа. Щатите не само използваха моркова на евроинтеграцията за откъсването на Украйна от руска орбита, но и заставиха европейците да платят за собствения им конфликт с Русия, анализира Пьотр Акопов.

След Крим на Русия й бе изграден образът на враг на Европа – защото това бе в интерес на атлантиците. Така по-лесно щеше да се скрепи атлантическото единство – а то спешно се нуждае от това. Още повече когато на дневен ред стои въпросът за създаването на Трансатлантическото партньорство – „икономическото НАТО“. Именно за него агитираше Обама в Хановер при срещите си с европейските лидери, именно то беше главната цел на европейската му обиколка. Защото, независимо от важността на темата за предстоящия референдум за излизането на Великобритания от ЕС, реална опасност от „Брекзит“ няма. Докато Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство взе да боксува – а Обама много би искал до края на мандата му продължаващите вече трета година преговори да приключат. По отношение на преговорите за „икономическото НАТО“ конфронтацията с Русия играе ролята едновременно и на ножа, и на хляба. Макар и завоалирано, посланието се свежда до следното: „европейци, дайте да обединим усилията и пазарите си пред заплахата от руската мечка. Ето, Америка ще ви помогне, тъй като вие сами не сте в състояние да се защитите от източните варвари“, пише авторът.

В публичните си изявления, разбира се, Обама говори друго. Така например по мигрантския проблем той акцентира върху надигащата се вълна от национализъм в Европа, която рискува да отслаби Европа и е в интерес „на личности като господин Путин“, припомня изданието.

„Това обвинение не е ново – нещо повече, то е сред най-популярните тези на проатлантическата пропаганда. В завършения си вид тя звучи така: „Путин започна военната операция в Сирия, за да увеличи потока от бежанци в Европа и така да подкопае позициите на управляващите партии, подкрепящи удължаването на санкциите срещу Русия, както и да отслаби атлантическата солидарност“, пише „Взгляд“.

Обама също обвини Путин, че използва европейските проблеми в свой интерес. Нещо повече – тръгна да обяснява, че тези интереси са „неправилни“, продължава авторът. На въпроса дали Путин се стреми да разцепи Европа, президентът на САЩ заяви: „Г-н Путин обикновено разглежда НАТО, ЕС и трансатлантическото единство като заплаха за руската мощ. Мисля, че той греши. Показвал съм му, че в крайна сметка силна и обединена Европа, работеща със силна и ориентирана към външния свят Русия е една правилна рецепта. Но засега не успявам да го убедя напълно“.

„Тук Обама по съвършено естествен за англосаксонците начин смесва Европа и НАТО – понятно защо. За САЩ и атлантиците не съществува отделна, самостоятелна Европа. Именно затова Обама настоява толкова за сключването на Трансатлантическото партньорство – за да бетонира геополитическото и военно подчинение на Европа спрямо Съединените щати и съвместното им икономическо „сътрудничество“ при условия, изгодни за транснационалния капитал, чийто инструмент понастоящем се явяват САЩ“, пише авторът. И продължава:

„Такъв „съсед“ на Русия не й трябва, дори само поради факта, че с подобно гигантско чудовище трудно могат да се градят равноправни отношения. И съвсем естествено е Путин да се опитва да забави процеса на окрупняване на Запада. Нищо лично – чиста геополитика. По същия начин, по който атлантистите се протипоставят на Евразия, стремейки се да не допуснат създаването на съюз между Русия и Китай, така и ние подкрепяме процеса по еманципация на Европа от англосанконското господство“.

Според него „цялата „вина“ на Русия пред атлантиците се състои в това, че тя действително е заинтересована от връщането на независимостта на Европа.

„Изхождайки от историческия си опит, за нас е важно Европа да не се превърне в марионетка в ръцете на сили, претендиращи за глобално господство. А англосаксонските стратези дори не крият плановете си за тотално подчинение на всички под тяхно ръководство. Ние предлагаме на Европа евразийския път на развитие – и в Стария свят има немалко привърженици на тази идея. По същия начин, по който САЩ и Великобритания говорят за евроатлантическо единство – и в Европа идеята среща много привърженици. Бедата е там, обаче, че Европа е чисто и просто окупирана от англосаксонците, както във военно-разузнавателно, така и във финансово, кадрово и идеологическо отношение“, смята авторът на публикацията.

Според него дълбинните процеси, които протичат сега в Европа, дават повод за оптимизъм, че в средносрочна перспектива европейците все пак ще съумеят да се преборят за своята самостоятелност.

"Российская газета". Всички права запазени.