Руски блогър: Ако забравим това, значи сме изгубили войната

По повод 22 юни, денят в който Германия нападна Съветския съюз, в резултат на което загинаха милиони руснаци, руският блогър и телевизионен коментатор в ТВ „Русия 1“ Андрей Медведев написа емоционално обръщение към сънародниците си, което взехме от личната му страница в интернет.

По повод 22 юни, денят в който Германия нападна Съветския съюз, в резултат на което загинаха милиони руснаци, руският блогър и телевизионен коментатор в ТВ „Русия 1“ Андрей Медведев написа емоционално обръщение към сънародниците си, което взехме от личната му страница в интернет.

„Юли 41-ва година. Опитайте да си представите как се е случило всичко.

За секунда се поставете на мястото на тази майка. Пробвайте.

Представете си. Какво е говорила на дъщеричката си в тази последна минута? Успокоявала я е? Извинила се е за нещо? Обещала е, че скоро всичко ще свърши, а чичкото се шегува? Говорила е, че я обича и винаги ще я обича? Плакала е? А детето? Питало е защо чичото иска да ги убие?

Зад всяка снимка, зад всеки кадър винаги стоят реални хора. Техният живот и смърт.

Но тук има нещо повече. Тук е болката на цялата страна. Тук е истината за нашата война. Истината за това как сме постигнали Победата. Тук е пълното разбиране за това в какви условия и в какъв ад сме воювали. В буквалния смисъл. Защото на 22 юни 1941 г. на нашата земя дойдоха не хора. А въплъщението на абсолютното зло.

В този кадър е отговорът на въпроса „на чия страна е била истината в тази война“. Един кадър на мига опровергава всички лъжи, които слушахме за нашата война през последните години.

В една единствена снимка са събрани отговорите на всички въпроси.

Защо сме против мемориала на Манерхайм. Защо поддържаме Донбас. Защо маршируваме в „Безсмъртия полк“. Защо в Деня на Победата има сълзи дори в очите на правнуците на ветераните, които и разказите им за войната не са чували, но държат в ръце медалите  на прадядовците си. Защо се гордеем със знамето над Райхстага.

Защо 22 юни е толкова важна дата за нас, защо все още ни боли и кърви.

Не знаем имената на майката и детето. Майка и дъщеря. Не знаем къде са погребани. Дали са погребани?

Но ги помним. А ако ги забравим, значи всичко е било напразно.

Значи сме изгубили войната. И сме предали Родината. И няма защо въобще да ни има.“

"Российская газета". Всички права запазени.