Православната църква се изказа по проблемите на съвременния свят

В последния ден от работата на Всеправославния Събор на о. Крит, който се проведе от 16 до 26 юни, Православната църква прие обръщение от 12 точки към вярващите и всички хора на добрата воля, съобщи кореспондентът на РИА „Новости” в неделя (26 юни).

Възванието изразява отношението на Православната църква към най- важните въпроси на вярата и на съвременния свят.

"Православните поместни църкви не са конфедерация от църкви, а единна Свята Съборна и Апостолска църква”, се казва в посланието, прочетено след съвместната литургия в храма „Свети Петър и Павел” в град Ханя. То е озаглавено „Към православните люде и всички хора на добрата воля”.

В документа се предлага Съборът да бъде учреден като регулярно действащ орган: „По време на своята работа Светият и Велик Събор потвърди важността на събранията на предстоятелите и излезе с предложение Светият и Велик Събор да се превърне в регулярно действаща институция”.

Православната църква смята за свой неотменим дълг „реевангелизацията на народа Божий в съвременните светски общества и евангелизацията на тези, които досега не са познали Христа”, се казва в посланието.

Православната църква възнамерява да поддържа диалога с другите християнски църкви – „с иноверните християни”, но диалогът не означава компромис по отношение на вярата, се подчертава в докумнта.

Гоненията в Близкия Изток

Авторите на посланието смятат, че избуяването на фундаментализма, което се наблюдава в различни религии, е „израз на болезнена религиозност”.

„Православната църква решително осъжда разрастването на военното насилие, на преследванията, изгнанията и убийствата на представители на религиозни малцинства, принуждавани да сменят вероизповеданието си, на търговията с бежанци, отвличането на хора, мъчения и чудовищни наказания. Тя осъжда разрушаването на храмове, религиозни символи и паметници на културата”, се казва в посланието.

Църквата е особено обезпокоена от положението на християните и другите преследвани етнически и религиозни малцинства в Близкия Изток и други райони на света.

„Православната църква призовава всички страни незабавно да предприемат усилия за прекратяване на военните конфликти в Близкия Изток и да съдействат за връщането на бежанците в родината им”, се казва още в посланието.

Общество и наука

Църквата формулира и отношението си към брака. Тя смята за нерушим любовния съюз между мъжа и жената, а семейството нарича „малка църква” и единствен гарант за възпитанието на децата.

Що се отнася до отношението на вярата към науката, то православната църква не се стреми да налага контрол върху научните изследвания и да се произнася по всеки научен проблем.

"Църквата благодари на Бога, който е надарил учените с дара да откриват непознатите хоризонти на Божието творение” и отбелязва, че развитието на естествените науки и технологии е довело до радикални промени в начина на живот, които са от полза, но нерядко имат и негативни последици, свързани с манипулирането на свободата, постепенното изпразване на традициите от съдържание, разрушаването на околната среда, оспорването на моралните ценности.

Съборът се изказа и по проблема с екологията, „който има своите духовни и етични причини”. „Корените му са свързани с алчността, користта и егоизма, които водят до нерационално използване на природните ресурси, изхвърляне на вредни емисии в атмосферата и парников ефект”, се казва в посланието.

Църквата се изказа против прекомерното потребление, подчертавайки, че „бъдещите поколения имат право на собственостхвърху природните ресурси, с които ни е дарил Господ”.

Църквата и държавата

На тези отношения е посветен специален пункт. „Православната църква не се меси в политиката. Словото й си остава разсъдително и пророческо като дължимо вмешателство в името на човешкото благо. Човешките права в днешно време са в центъра на вниманието на политиката като отговор на съвременните социални и политически кризи и сътресения, като целта е защита на гражданите от държавния произвол”, се казва в посланието.

Съборът прие и енциклика, теологичен документ, предназначен за църковните служители и вярващите.

Няколко православни църкви отказаха да участват в Събора- сред тях са Руската и Българската православни църкви.

"Российская газета". Всички права запазени.