Доналд Тръмп във Вашингтон, Си Дзинпин в Пекин и Владимир Путин в Москва си приличат по едно нещо – „международната общност“ това са те и никой друг, пише френското издание Le Monde, цитирано от Иносми.Ру в петък (9 декември).
Бившият нюйоркски предприемач, китайският комунист и руският офицер от КГБ имат еднакъв подход в работата – силата. И едно виждане за света – място за силните.
Мекушавите европейци, които с цялата си душа вярват в разширяването на понятието за правова държава в международния живот, не бива да хранят илюзии. Путин, Тръмп и Си Дзинпин са убедени националисти, искат да прекроят света в своя полза. Либерално-демократичните идеали навсякъде губят позиции, както и опиращия се на правовите норми международен порядък. Тази мечта в момента е жива само в Брюксел, пише Ален Фрашон.
Своеобразното трио и опитите за защита на своите зони на влияние – всеки от тях има свое виждане. По време на президентската кампания в САЩ Доналд Тръмп даде да се разбере, че не е против факта, че Русия си прибра Крим от Украйна. Освен това той поддържа военното присъствие на Пекин в Южно-Китайско море, макар че засега се въздържа от коментари по отношение на Тайван. Всичко опира до преговори, "до сделка", казва Тръмп, а не до международно право.Именно такъм извод беше направен на Конференцията по световна политика, която вече за девети път се проведе през ноември в Катар, под председателството на Тиери де Мондрил. В Москва, Пекин и Вашингтон набира сили добрият стар национал-егоизъм, а не изолационизма.
Светът ще остане глобализиран, защото технологиите дърпат този процес напред. Въпреки това, представата за световно правителство в лицето на международните институции, засега се препъва в реалностите на страните. И най-силните от тях прекрасно разбират това.
Всичко това трябва да се превърне в момент на истината за европейците, момент на пробуждане и осъзнаване на невъзможността за "островно“ съществуване – те не се справят с кризата и не могат да живеят в една "голяма Швейцария“.
Нарастващите изпитания в този жесток свят изискват от ЕС единство. То е необходимо, за да съществуват заедно с "тройката“, да водят преговори с най-големите от развиващите се страни (Бразилия, Индия), да утвърждават европейските особености в глобализацията. И именно в този момент, когато това е най-належащо, Европейският съюз отслабна неимоверно, пише френското издание. ЕС ще празнува своята 60-годишнина с полуспуснат флаг.Болестта е пуснала дълбоки корени и може би вече е достигнала краен стадий, предполага Юбер Ведрин в своята последна книга „Да спасим Европа“. ЕС умира отвътре: той е загубил доверието на народите. Преди Brexit-a той беше в етап на "дълбоко пренебрегване."
Но с какво е свързана тази дълбока не-любов на хората. Бившият министър на външните работи, който никога не е вярвал сляпо в Европа и в този смисъл беше по-скоро реалист, смята, че ЕС е станал едновременно твърде неясен и твърде амбициозен.
Разширяването след студената война беше лошо подготвено, прекалено бързо и прекалено мащабно. То разми ЕС и го превърна в постоянно движеща се безформена маса.
Дали ще е кризата на еврото, Шенген или миграцията, книгата на Ведрин разглежда всички трудности на ЕС. Подходът му е – без никакви глупости, прагматизъм, строг подбор на думите и стремеж да се избегнат теологическите баталии. Тя не говори за разваляне на европейския проект, а подчертава нуждата от възстановяване на връзките между народите и Европа.
"Российская газета". Всички права запазени.
Абонирайте се
за нашия електронен бюлетин!
Получавайте най-добрите статии от седмицата направо в пощата си