EADaily: България пак се пробва да седне на два стола

Колко дълго ще удържи крехкият баланс в политиката?

Още от встъпването на новия български президент Румен Радев в длъжност, руските медии започнаха да го величаят едва ли не като "проруски кандидат", пише Алексей Тополов в статия за EADaily в понеделник (27 януари). Но също както Доналд Тръмп се оказа на първо място американски президент, действащ в интересите на своята страна, така и новият български лидер се оказа прагматик и патриот, който ясно разбира, че русофобията, присъща на предшественика му, няма да донесе на страната му никакви дивиденти. В същото време Радев осъзнава и факта, че излизането на страната му от западния лагер не вещае нищо добро за нея.

Радев обяви акцентите си още в първите си дни на президентския пост, припомня авторът. От една страна той каза, че се надява да се възстанови диалогът както между България и Русия, така и между Русия и НАТО. От друга – той даде ясно да се разбере, че е първият българин, завършил военновъздушна академия в САЩ и затова винаги е готов да защитава членството на родината си в Евроатлантическия алианс.

Една от точките в предизборната кампания на Радев бе отмяната на антируските санкции, която той отново обоснова не с идеалистически послания за братство и единство, а с това, че от тях страда не само руската икономика, но и българската.

Трябва да се отбележи, че в рамките на първата си визита в Брюксел българският президент не обели и дума за санкциите. Той говори единствено за проблемите, свързани с миграцията и терористичната заплаха на Стария континент. А когато в страната му се надигна вълна от възмущение срещу подготовката на учения на НАТО включително и по българското крайбрежие, Радев написа на страницата си във Facebook, че тези маневри не са заплаха за "лодките, платноходките и туризма".

В същото време не може да се каже и че Радев, идвайки на власт, се е отказал от идеята за отмяна на антируските санкции. Свидетелство за това е неотдавнашното изказване на вицепрезидента Илияна Йотова, която отново изрази подкрепата на новото българско ръководство към идеята за тяхното премахване.

Така че може да се направи изводът, че президентският екип внимателно търси ходове, за да изпълни предизборните си обещания, които не може да не реализира, тъй като именно благодарение на тях Радев успя да привлече гласовете на повечето българи. А за настроенията на българите свидетелства проучване на "Галъп", проведено неотдавна, според което на въпрос към коя страна биха се обърнали те за помощ в случай на военна агресия, 42% отговарят "Русия", а едва 17% – САЩ.

Разбира се, Радев прекрасно знае това. Както и че България е на четвърто място в Европа по популярност на руския език сред учениците. Той обаче знае и още нещо. Например, че според финансовия доклад на ЕК през 2015 г. България е внесла в хазната на ЕС данъци за 424 млн. евро, докато отделените средства за нея от Брюксел са на стойност 2,73 млрд. евро.

Удивително е, че от 2004 г., когато България стана член на НАТО, Алиансът не е предприел нищо, за да обнови застаряващия парк на бойната авиация на страната, съставен преимуществено от самолети съветско производство. Помощта дойде "неочаквано" – от изток, от Русия, която се съгласи да ремонтира 12-те Су-25 и 12-те МиГ-29 на българските ВВС. Налице е и съответният договор, според който руските специалисти ще приведат българските машини в работещо състояние на място – в пловдивския завод "Авионамс".

Въпросното споразумение може да се сметне за единствения донякъде сериозен пробив в руско-българските отношения. Да, на 15 февруари на бизнес форум във Варна руският търговски аташе в България Игор Илингин заяви, че Москва може да се върне към идеята за "Южен поток". Но тук ключовата дума е "може". А може и да не се върне – още повече като се има предвид как през 2014 г. България се поддаде на натиска от Вашингтон и на практика "закри" проекта. Москва може да предпочете да не рискува този път.

И тук, разбира се, Изтокът чака ход от страна на София. Също както и Западът. Радев предпочита да е предпазлив и да балансира между двете геополитически сили. Навремето подобна политика донесе макар и краткотраен в исторически план, но все пак разцвет на Югославия на Тито. Всички обаче помнят как завърши този период. Ако тази стратегия се повтори, България не е застрашена нито от югославски разцвет, нито от югославски погром. Времената са различни. И макар че България представлява интерес за световната политика, то този интерес е продиктуван от ролята ѝ на транзитна държава – не само за природния газ, но и за глобалните процеси. Затова на предпазливия български кабинет ще му се наложи рано или късно да се определи. С ясното съзнание, че ако направи грешен избор, България я чака участта на държава, окончателно изтласкана на периферията на световните процеси и обречена да обира трохите от масата на силните.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.