В София бе открита възпоменателна плоча на полковник Борис Дрангов

Днес (2 март) в центъра на София, близо до столичния театър "София", бе открита възпоменателна плоча на полковник Борис Дрангов. Тържеството по поднасяне на цветя и венци пред новооткритата плоча бе посветено на 145 г. от рождението на полковника.

"Днес сме се събрали да почетем паметта на полк. Дрангов, за когото малко хора знаят", каза заместник-председателят на НД "Русофили" проф. Станислав Станилов в приветственото си слово. "Ние много често забравяме нашите национални герои, забравяме имената им, а те са невероятно много", допълни той.

Борис Стоянов Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог. Той е роден на 3 март 1872 г. в Скопие. Начално и средно образование получава в родния си град. Завършва Скопското българско педагогическо училище. Борис от малък мечтае да бъде моряк. През 1891 г. е зачислен в първа юнкерска рота във Военното училище в София.

Въпреки отличния му успех, през 1894 г. е разжалван заради конфликт със строеви офицер и е изпратен във II конен полк. Все пак на 1 януари 1895 г. е произведен в чин подпоручик. Борис Дрангов вярва, че офицерът е преди всичко мислеща личност, възпитател и настойник на войниците, който в мир и бран ги учи преди всичко с личен пример. Той отлично разбира ролята на военната дисциплина, но не превърната в мъртва схоластика. Дрангов през цялата си военна кариера се стреми да не върши нещо, което да накърнява личното достойнство и творческата инициатива на подчинените си. Той не иска да възпитава послушници и угодници, а пламенни, решителни, предприемчиви и горди войници. За него войникът има не само ръце и нозе, но също сърце и глава.

През 1903 г. младият български офицер взема активно участие в Илинденско-Преображенското въстание като войвода на чета. Изявил се като способен командир, Дрангов е изпратен да завърши висше военно образование в чужбина – от 1904 до 1907 г. следва в Николаевската генералщабна академия в Петербург, която завършва с отличие. През 1910 г. е назначен за преподавател във Военното училище в София.

Школници на Дрангов са Чудомир, Крум Кюлявков, Стойчо Мушанов, Андро Лулчев, Йордан Бадев, както и голяма част от българския обществен и политически елит между двете световни войни. Тогава започва да пише във военни издания, предимно в сп. "Народ и армия". През Първата Балканска война (1912-1913), вече майор, Дрангов служи като началник щаб на бригада в състава на I пехотна софийска дивизия. Воюва при Булаир, Чаталджа, Одрин.

През Втората Балканска война (1913) се сражава срещу сърбите на връх Бубляк. Първата световна война (1914-1918) е командир на V пехотен македонски полк от XI пехотна македонска дивизия. Воюва при Куманово, Криволак, гара Удово, Демир Капия.

На Добруджанския фронт се сражава срещу румънци и руснаци. На 22 април 1916 г. е назначен за началник на първата българска школа за запасни подпоручици в Скопие.

На 26 май 1917 г. при артилерийски обстрел полковник Дрангов е тежко ранен и по-късно умира. Погребан е в двора на църквата "Св. Димитър" в гр. Скопие. Посмъртно е повишен в чин полковник.

"Един клас от столичната Първа английска езикова гимназия пожела да се грижи за паметната плоча на полк. Дрангов", каза заместник-кметът на район "Оборище" Севделина Иванова. "Това е свързано с възпитанието на нашите деца", допълни тя.

Организатор на събитието беше НД "Русофили" и Международна славянска община "Перун" с любезното съдействие на Столична община. Официални гости бяха представители на Министерство на отбраната, Съюз на офицерите, сержантите и войниците от запаса, община Оборище, Посолството на РФ в България и РКИЦ. 

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.