Експерт: Как "декоративната" армия на Черна гора ще подсили НАТО?

И какви са вероятните реални цели на Алианса?

Включването на Черна гора в НАТО цели в бъдеще да се изключи всяко възможно военно присъствие на Русия в региона. Това твърди експертът Георгий Енгелгардт пред РИА "Новости" в петък (24 март) в статия, разглеждаща въпроса как една толкова малка армия като черногорската би била полезна за Алианса.

"С приемането на Черна гора в НАТО алиансът напълно ще отсече от Сърбия изхода на Адриатическо море и източното Средиземноморие", твърди Енгелгардт, който е научен сътрудник в отдела за съвременна история на страните от Централна и Югоизточна Европа в Института за славянознание към Руската академия на науките (РАН).

Черна гора има стари военноморски бази в Адриатика и съдейки по изказванията на редица американски политици, включването на тази страна в НАТО преследва една единствена цел: да лиши Русия от всяка, дори и хипотетична възможност под една или друга форма някога да получи тези бази и да си осигури още един излаз в Средиземноморието", твърди експертът.

Според критериите за приемане на нови членки на НАТО те трябва да "допринесат нужния организационен, икономически и военен принос в работата на НАТО, включително чрез участие в мисии на НАТО". Освен това, кандидатите трябва да увеличат разходите си за отбрана до 2% от БВП.

Черна гора очевидно не отговаря и на двата критерия. Числеността на нейните ВС е едва 2000 души или с два и половина пъти по-малко от армията на Латвия. По численост на личния състав на военния потенциал Черна гора може да се сравнява с руска мотострелкова бригада. А по бойни възможности не стига и до полк.

През 2017 г. Черна гора ще похарчи за отбрана 50 млн. евро или 1,65% от своя БВП. Според критериите на НАТО тази сума трябва да се увеличи с около 10 млн. евро. Това не са много пари за редица европейски страни, но за държава с население малко над 620 000 души и икономика, зависеща основно от сферата на услугите, цифрата е доста сериозна.

Следователно НАТО няма да получи никаква допълнителна военна и икономическа мощ от присъединяването на Черна гора. Много експерти обаче твърдят, че смисълът от този ход преследва не военна, а политическа изгода – при това не само за НАТО, но и за правителството на бившата югославска република.

На 15 октомври 2016 г. в Черна гора се проведоха парламентарни избори, в които победи партията на Мило Джуканович. На следващия ден местни политици съобщиха, че в страната е предотвратен държавен преврат. На практика моментално западните медии и политици започнаха да обвиняват Русия, че го е подготвила с цел да не допусне на власт в Черна гора да дойда евроатлантиците. Тези твърдения не бяха подплатени с никакви сериозни доказателства, а руският външен министър Сергей Лавров ги определи като "голословни".

"И приемането в НАТО, и антируската реторика" са необходими на ръководството на Черна гора като средство да запазят своята власт", смята Енгелгардт. "Това ще осигури оцеляването на действащия режим. За политическата поддръжка на Запада последователите на Джуканович са готови да пожертват както суверенитета, така и уважението на сериозна част от населението на страната си. Което още помни кой е приятел и кой – враг", допълва експертът.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.