Washington Post хвърли светлина върху "голямата стратегия" на Москва

Стремежите на Русия през погледа на един американски анализатор.

Засилването на напрежението между Русия и САЩ напоследък заради влиянието на Москва в Сирия е нова глава в една още незавършена сага, посветена на разбирането за същността на плана на руската игра или с други думи на нейната "голяма стратегия", пише наблюдателят Анди Ейкин в статия за "Вашингтон Пост" (The Washington Post), цитирана от RT в сряда (3 май).

През 2015 г., припомня авторът, Москва публикува документ озаглавен "Стратегия за национална сигурност на Руската федерация", в който се излагат приоритетите и интересите на страната, както и заплахите, пред които е изправена. В тази стратегия се говори за усилията за подкрепа на здравеопазването и образованието. Има и обещания да се възроди интересът към Централна Азия и отношенията с Китай. Налице са и завоалирани намеци за потенциалните противници, включително САЩ и НАТО, но реториката не бе в степента на враждебност, характерна за времената на Студената война, отбелязва авторът.

Според Ейкин "голямата стратегия" е нещо по-голямо. Тя предвижда по-мащабни усилия за използване на всички възможни инструменти на властта с цел да се промени международната система така, че тя да работи във ваша полза. "Голямата стратегия" на Русия включва елементи от нейната стратегия за национална сигурност, но не се ограничава с това – Москва си поставя за цел да промени международната общност, убеден е авторът.

И независимо, че Путин не рекламира "голямата стратегия" на Русия, инициативите в руската външна политика през последната половин година дават ясна представа какви са целите ѝ, допълва той.

Според него на първо място Москва иска да сформира нов, по-благоприятен за нея баланс на силите в международната система, като създаде полицентричен свят. Руската стратегия за национална сигурност не предвижда Москва да стане център на силата. Вместо това планът е да се промени текущата, ориентирана на Запад международна система, а останалите мощни играчи да уважават интересите на Русия.

На второ място, според наблюдателя, Русия иска да получи достъп до нови пазари, например до износа на оръжие, и да бъдат свалени санкциите в краткосрочен план, което ще налее пари в държавната хазна.

Трето, Русия се стреми активно да демонстрира сила в традиционните си сфери на влияние – в бившите съветски републики и в други страни. Москва иска да промени външната политика на съседките си и да окаже сериозно влияние върху коалициите, които ги управляват, убеден е авторът.

Накрая, според анализатора, Русия си поставя за цел да си купува влияние. Макар че в стратегията за национална сигурност естествено не пише нищо за това, съдейки по публикуваните напоследък книги за Путин и неговия стил на управление, една от централните характеристики на режима му е предаването на държавни пари в частни ръце, се посочва в статията.

"Личното обогатяване на верния му елит олицетворява начина, по който действа Путин – безнаказано и без ограничения от страна на традиционните правителствени институции", пише Ейкин.

Като цяло, според него, Русия иска да премахне предизвикателствата на установилите се след Втората световна война международни режими, които се опират на световните организации, разширяването на демокрацията и защитата на правата на човека.

"Вместо това руското правителство агресивно се стреми да върне държавно-центричния световен ред, съсредоточен върху реалната политика, където държавите действа съгласно нуждите и възможностите си, а не спрямо моралните си убеждения за външната политика. Остава неясно доколко САЩ и западните им съюзници проявяват интерес да се борят с Русия и нейната "голяма стратегия", твърди Анди Ейкин.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.