Хелмут Кол: канцлерът, издействал от Москва обединението на Германия

"Човек с жизненост и твърд характер", казва за бившия германски канцлер първият президент на СССР и последен съветски лидер Михаил Горбачов, наричайки го още "умен политик и откровен, искрен човек".

"Човек с жизненост и твърд характер", казва за бившия германски канцлер първият президент на СССР и последен съветски лидер Михаил Горбачов, наричайки го още "умен политик и откровен, искрен човек".

Reuters
Бившият канцлер на Германия Хелмут Кол, който напусна този свят на 16 юни, ще влезе в история преди всичко като човек, с чието име е свързано обединението на Германия през 1990 година. В преговорите със съветския лидер Михаил Горбачов, от чиято подкрепя по онова време зависят властите на ГДР, Кол прави всичко възможно обединението да се случи според условията на Бон. Германският политик умее да получава това, което иска и от руския лидер Борис Елцин, сменил Горбачов в Кремъл.

Оглавявал правителството на Германия в продължение на 16 години, от 1982 г., Хелмут Кол успява да поработи и с последния съветски лидер Михаил Горбачов, и с първия руски президент – Борис Елцин. Отзивите и на двамата са изключително положителни, въпреки че Кол отстоява интересите на Германия, така, както ги разбира, – с безспорна острота.

"Демаршът на Кол"

"Човек с жизненост и твърд характер", казва за бившия германски канцлер първият президент на СССР и последен съветски лидер Михаил Горбачов, наричайки го още "умен политик и откровен, искрен човек". При това, както си спомня самият Горбачов, първоначално отношенията на двамата лидери, както и отношенията между Бон и Москва, не са особено добри. "Кол публично и меко казано в неуважителна форма обяви нашата перестройка за пропаганден трик. Заради този демарш отношенията между ФРГ и СССР се оказаха "замразени", посочва Горбачов.

Само че дори и след като отношенията между двете страни започват да се подобряват, в края на 1980-те години, между Москва и Бон има достатъчно поводи за конфликти. Всички те са свързани с въпроса за обединението на Германия, поставен в дневния ред на перестройката на СССР и постепенната загуба на контрол над ситуацията от властите в ГДР. Кол и Горбачов първоначално виждат по различен начин пътищата, по които да се решава германският въпрос.

Кол получава наградата "Квадрига" от бившия съветски президент Михаил Горбачов (вляво) в Берлин на 3 октомври 2005 г. Снимка: ReutersКол получава наградата "Квадрига" от бившия съветски президент Михаил Горбачов (вляво) в Берлин на 3 октомври 2005 г. Снимка: Reuters

Горбачов променя възгледите си

През ноември 1989 г. Кол обявява пред Бундестага програмата "10 пункта", чиято цел е обединението на ФРГ и ГДР, както и създаването по същество на конфедеративна държава. Тази стъпка не е съгласувана с Горбачов, макар че, както той си спомня, двамата лидери са се договорили да обсъждат подобни инициативи. В този момент в Москва не са готови да видят на картата на Европа обединена Германия. Само два дни след изказването на Кол, Горбачов обявява пред ръководителя на германското външно министерство Ханс-Дитрих Геншер, че "трябва направо да се каже, че тези ултимативни искания са издигнати по отношение на самостоятелната и суверенна германска държава", определяйки изказването на канцлера като "политически грешна стъпка".

Само че в края на януари 1990 г. в настроенията на съветския лидер настъпва истинска пълна промяна и Горбачов признава, че обединението на Германия вече е непосредствена практическа задача. Някои изследователи предполагат, че този прелом е свързан с молба на съветския лидер, адресирана в началото на януари до Кол. Москва моли Бон да предостави на СССР продоволствена помощ на стойност няколкостотин милиона марки. Съветската икономика, която затъва във все по-дълбока разруха, повече не може да изхранва страната. Кол отговаря положително.

По време на състоялата се скоро след това визита на Кол в Москва, на 10 февруари, Горбачов казва на германския канцлер, че "въпроса за единството на германската нация <...> решават самите германци". Москва фактически дава зелена светлина на политиката на германския канцлер по обединението на страната. Не е учудващо, че на пресконференцията в съветската столица Кол обявява, че има "пробив" по въпроса за единството на Германия.

Членството на Германия в НАТО

Както и по въпроса за фактическото поглъщане от много по-силната икономически ФРГ на източната съседка, Кол успява да получи каквото иска от Горбачов и по проблема за членството на обединена Германия в НАТО. Първоначално в Москва настояват за неутрален статут на страната, без членство в блокове, но после приемат членството на Германия в Северноатлантическия съюз. Това става по време на визитата на Кол в СССР през юли. Съветникът на Кол, Хорст Телчик, си спомня, че след като пристига в Москва, канцлерът настоява пред Горбачов да приеме влизането на обединената държава в НАТО, заплашвайки в противен случай веднага да напусне СССР и да отмени планираното пътуване до Северен Кавказ заедно с Горбачов. Както и по-рано, Горбачов отстъпва. Получено е съгласието на лидера на СССР съветските войски да бъдат изтеглени от Германия. В замяна на това Бон оказва финансова помощ на Москва. Отново се шредвиждат се и продоволствени доставки.  

По думите на бившия секретар на ЦК на КПСС Валентин Фалин в навечерието на тази среща Горбачов иска от Кол "3-4 милиарда марки", заявявайки, че "няма с какво да храни народа". Според бившия апаратчик е възможно да е ставало дума и за суми в пъти по-големи – СССР може би е получил от Германия над 100 млрд. марки. Освен че СССР не успява да отстои неутралния статут на обединената ФРГ, Москва се съгласява в западната част на Германия да остане тактическо ядрено оръжие на САЩ. Това е определено като "най-големия триумф на НАТО".

Путин на среща с Хелмут Кол (вдясно) в Ново Огняново край Москва – 2 февруари 2006 година. Снимка: APПутин на среща с Хелмут Кол (вдясно) в Ново Огняново край Москва – 2 февруари 2006 година. Снимка: AP

Кол и Елцин

След разпадането на СССР и оттеглянето на Горбачов в политическото небитие Хелмут Кол установява добри отношения и с наследника на Горбачов в Кремъл – първия руски президент Борис Елцин. През декември 1992 г. е първата визита на Кол вече в Русия. Общо германският канцлер и Борис Елцин провеждат близо 20 срещи. Руският лидер е заинтересован от запазването на конструктивните отношения с Германия и не променя курса, воден от предшественика му по германския въпрос. При управлението на Елцин съветските войски са изтеглени от територията на Германия.

Когато Елцин умира през 2007 г., Кол определя кончината му като тежка загуба и заявява, че "с удоволствие си спомням за нашите по човешки сърдечни и политически безценни срещи, по време на които той се прояви като надежден партньор и верен приятел". Самият Елцин неведнъж също нарича германския канцлер свой приятел.

Вдовицата на първия президент Наина Елцина, изказвайки съболезнования във връзка с кончината на Кол, заяви, че той е бил "човек, който толкова много е направил за развитието на равноправни отношения между своята страна и новата, демократична Русия".

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.