Какво учудва чужденците, попаднали в Русия

Масово рускините по улиците са издокарани.

Масово рускините по улиците са издокарани.

Fotoimedia
Когато се местят в друга страна, хората неминуемо се учудват на навиците на местните. Решихме да ви разкажем какво всъщност удивлява чужденците в тази загадъчна, странна, марсианска страна Русия.

Първото нещо, на което се обръща внимание, са жените – нормално. Всички отбелязват, че рускините винаги са издокарани така, сякаш са тръгнали на театър или на официална вечеря. Това е необичайно и веднага се набива на очи. Самият аз съм роден в Украйна и когато попаднах в Русия за първи път, а преди  това бях пообикалял из света, веднага забелязах тази особеност. Руската жена ще се наконти и ще се качи на токчета, дори ако просто трябва да слезе за хляб до магазина.

Веднъж, докато пътувах из Европа, се загледах в жените, работещи в летищата. В Москва те бяха на високи токчета. В съседна Украйна токчетата бяха малко по-ниски. Колкото повече се приближавах към центъра на Европа,  толкова повече се скъсяваха токчетата. В Прага колежките им вече носеха удобни кецове. Разбира се, и във Франция и Италия могат да се срещнах жени, издокарани като за бал, но в Русия това е масово явление.

Има още една особеност на руснаците – те не се усмихват. Европейците и американците се усмихват на всички прост от вежливост. Така е прието, това е норма. А руснаците се усмихват, само ако наистина те харесват. Поначало човек се чувства неудобно – все едно хората се отнасят към теб някак зле – по-зле, отколкото към останалите. Но щом свикнеш, минусът се превръща в плюс – редките усмивки са знак, че наистина ти се радват, а не просто спазват приетия етикет.

"Как си" и майонезата

На Запад въпросът "Как си" носи по-скоро ритуален характер, но в Русия му се отговаря дълго и по същество. Има една история за един руски писател. Щом някой го попитал "как си", той се втурвал с крясък да разправя: "Ах, искаш да знаеш как съм", хващал човека за реверите и не го пускал, докато не разкажел всички истории около себе си. След известно време хората започнали да го подминават тихомълком, с вперен в земята поглед от страх, че пак ще ги хване. В тази история до абсурд е доведена една много характерна особеност на руснаците – да отговарят на въпросите, които им се задават, много сериозно и обстойно. Същото като с усмивките – ако се интересуваш, то очаквай искрен отговор.

Мимики, жестове, фрази... И разбира се, храната. Онова, което ме поразява в руската кухня, е обилното количество на майонезата. Тя е навсякъде: в новогодишната салата "Оливие", в сельодката "под шуба" (от майонеза) и в много други салати. В майонеза даже се овалва месото, преди да се метне върху скарата – и това е адски популярно, макар че всички по света знаят, че майонезата е студен (салатен) сос и при термична обработка започва да се разваля.

Говорят чужденците

Всеки се удивлява от нещо различно. Индийският програмист Совон Дас, който живее в Русия, ч учуден, че тук толкова малко хора говорят английски. Странно му е, че за чужденците е трудно да си намерят работа. Чуди се на високите цени.

А американката Ейми, която е учителка в детска градина, е шокирана от страстта, с която руснаците берат гъби. "Хората в Русия обичат да берат гъби, за разлика от повечето американци. Първо си мислех, че е странно и малко опасно един обикновен човек да отиде в гората да събира гъби".

Снимка: Константин Чалабов / РИА НовостиСнимка: Константин Чалабов / РИА Новости

Най-интересният случай за тези странни руснаци обаче дава организаторът на театрални класове от Великобритания Мартин Кук: "Жена ми Наташа чакаше майка си да пристигне и да ни помогне с първото ни бебе – Артурчик. Влакът трябваше да пристигне от Башкирия в 4 сутринта. За жалост Наташа започна да раждат около 2 сутринта. "Да му се не види", въздъхнах аз. "Обади се на акушерката, аз ще отида да взема майка ти с такси". "Не, скъпи. Трябва да дойда с теб", каза Наташа измежду контракциите. " Трябва да дойда с теб". "Ъъъ... защо, скъпа? Не е ли по-добре да останеш тук, да стоплиш вода, да накъсаш чаршафи или нещо такова?", умолявах я аз (бяхме решили, че тя ще роди вкъщи). "Не, скъпи, трябва да дойда – мама носи картофи от Башкирия и трябва да ѝ помогна да ги пренесем".

Благодарности на московския дискусионен клуб Ru-En Games for Expats (engam.ru) за помощта при подготовката на този материал.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.