Още един газ

Тази тема не е обществено достояние, но без много шум тя отдавна се обсъжда от участващите за решаването на сирийската криза дипломати и военни от различни страни: енерго-политическото измерение на конфликта в Сирия остава зад кадър

Продължаващата втора година гражданска война в Сирия най-често се обсъжда през призмата на правата на човека, а когато става дума за геополитическо измерение, обикновено говорят за големите регионални играчи с влияние в Близкия изток.

Въоръженият конфликт в страната до голяма степен е ехо от съперничеството, което започнаха най-големите играчи на световния газов пазар. Голямата награда в тази борба е достъп до най-големия и най-щедрия газов пазар, а именно - Европа.

През 2000-та година Катар заемаше трето място в света по открити запаси на газ и има достъп до най-големите на планетата неразработени залежи в Северно Поле (Иран също има излаз към тези залежи, като мястото се нарича Южен Парс), направи заявка за увеличаване на доставките на втечнен природен газ. Танкерните доставки на втечнен природен газ правят Катар, по-независим от гледна точка на диверсификация на пазарните продажби. Но взимайки под внимание географското положение на страните, източниците на доходи до голяма степен зависят от безопасността в региона на Персийския залив. В случай на конфликт между Иран и Запада Техеран заплашва да затвори Ормузския пролив, чрез който идват всички газови танкери на фирмата „Qatargas”.

В тази връзка Катар се опитва да изгради тръбопроводи, заобикаляйки пролива. От 2008-а година ръководството на Катар, започна да обмисля проект за строителство на наземен газопровод за Европа. Ресурсната база на новата тръба може да стане находището Северно Поле, и това би позволило емирството да претендира за правото да стопанисва находището. В ситуация, когато Техеран под натиск на санкции е принуден да преустанови развитието на своята част от находището, Катар може да изпревари съперника.

Катар трябва да има съгласието само на три държави – Саудитска Арабия, Йордания и Сирия. Единственият за сега проблемен участник за изграждането на тръбопровода остава Сирия, която се управлява от Башар Асад. Не е изненада, че в тези условия Катар е един от главните вдъхновители на борбата срещу сирийския режим.

Извън активните публични дипломатически усилия на Доха, катарското правителство, по неофициални данни, оказва съществена материална помощ на сирийската въоръжена опозиция. Нали при нейна победа в гражданската война ще падне и последната преграда на пътя на газовата тръба от Катар към брега на Средиземно море. Подобна логика може да се търси и в действията на страните от ЕС.

Между другото сирийският режим има мощен съюзник – Иран.

Иранците отдавна кроят планове за строителството на газопровод към крайбрежието на приятелска Сирия. Това строителство би позволило на Техеран да реши проблема за износ на собствен газ за световните пазари. Истината е, че заради международните санкции, наложени на развитието на иранската ядрена програма, западните фирми не рискуват да инвестират във въглеводородни проекти на територията на Ислямската република, а страните на ЕС отказват даже да говорят за възможността да закупуват от там газ.

Износът на газ до брега на Средиземно море може да реши този проблем. Даже ако западните енергийни компании откажат да купуват ирански суровини в крайната си точка на маршрута, Техеран винаги може да продаде своя газ в Европа чрез посредници.

В тези условия кризата на Близкия изток може да изиграе положителна роля за Русия. Москва напълно печели от тази ситуация в Сирия, когато нито едната от двете страни може да надделее. Ако опозицията така и не успее да свали режима на Башар Асад, то за никакъв газопровод от Катар за Турция и Европа не може да става и дума. Но и категорична победа на Асад на Москва също не й трябва. В условията на продължаваща гражданска война за алтернативните ирански тръбопроводи към Сирия не се налага дори да се говори.

Напълно е възможно именно с оглед на тези разсъждения да обясним, че помощта на Москва към последния съюзник от Близкия изток се ограничава само с непримиримата позиция в Съвета за сигурност на ООН, която не позволява на Запада да започне легална интервенция или да установи забранена за полети зона по ливанския сценарий.

Засега Катар, Иран и ЕС си съперничат около Сирия. „Газпром” продължава да развива своя мегапроект „Северен поток” (обсъжда се строителството на трето и четвърто разклонение) и „Южен поток”(строителството на подводната част все още не е започнало). Ако Русия успее да ги построи по-бързо от завършването на войната в Сирия, вероятно, Москва има шанса да съхрани позициите си на европейския газов пазар, основна роля, за приходи в руския бюджет, която трудно може да се преосмисли.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"