Американският дефолт ще срине руската икономика, за да гарантира, след това нейния ръст

Дефицитът частично се финансира за сметка на увеличаването на държавния дълг. Всеки месец САЩ увеличава своя дълг в размер на над 125 млр. долара за обслужване на текущия дълг. Днес таванът на държавния дълг на САЩ е в размер на 16, 394 трилиона долара, като този таван бе прескочен на 31 декември 2012 година. Министерството на финансите на САЩ взе мерки, необходими за продължаването на обслужването на дълга до 19 май 2013 година

Standard & Poor's, Moody's Investors Service и Fitch Ratings  не изключват възможността за понижаване на рейтинга на САЩ през 2013 година, заради бюджетни проблеми и проблеми с дълга, което още повече ще увеличи изплащането на дълга, и като следствие, и  самия дълг.

Последствията от дефолта на САЩ в първите часове

Първите последствия на пълния дефолт ще се окажат: прекратяване на разплащането с  държавни облигации и разплащане с американски долари. След това ни чака извънредно падане на американския фондов пазар и неговото закриване за няколко дни. Падането на други световни индекси също не трябва да предизвиква съмнение. Световният БВП ще се втурне надолу, световният интерес към суровини ще се изпари. Никой няма да купува нефт, газ, стомана в продължение на известно време.

Вероятно е и блокирането на сметките на валутния пазар Forex. Всичко ще зависи от това, доколко бързо централните и търговски банки, а също така най-големите фондови борси ще сменят валутата на базовите си сметки. Най-вероятно сметките ще се обслужват в евро, английски лири и японски йени като основни и най-ликвидни валути.

След това ще последва пускането на пари в обръщение, което ще доведе до значително увеличение на инфлацията, тъй като ще се увеличи паричната маса, националните валути ще се обезценяват.

Прекратяването на разплащане с американски държавни облигации и падането на фондовите индекси, неизбежно и необратимо ще доведе до пълен  фалит на по-голяма част от световните банки и фондове, и съществена част от световното богатство, просто ще се изпари.

Русия през първия месец

Русия сега е по-уязвима от глобален икономически шок, отколкото през 2008-а година заради това, че Резервният фонд се изтощи, а зависимостта на бюджета на приходи от нефт се увеличи.

До кризата руският бюджет бе балансиран при цени на нефта от 50 до 60 долара за барел, доколкото сега, по някои оценки, за да бъде балансиран, цените на нефта трябва да са 120 долара. Около 40 процента от правителствените приходи идват от нефтения отрасъл, и като цяло руският бюджет зависи от цената на суровините.

След падането на цените на суровинните продукти постъпленията в бюджета ще паднат и съответно Министерството на финансите ще е принудено да съкрати разходите, което ще се усети болезнено. Неизбежно ще паднат социалните плащания, което ще намали и без това слабото търсене, останало без подкрепа от огромните държавни разходи.

После ще падне и предприемаческата активност, ориентирана на износ. Временна глътка въздух ще получат производителите, ориентирани на вътрешния пазар, както това се случи през 1998 година, хранителната промишленост може също да увеличи оборота. На вътрешния пазар ситуацията силно ще зависи от изплащането на заплати и пенсии на населението. Други източници на финансиране, като кредити и държавни разходи, няма да има.

Донякъде Русия ще бъде спасена и заради това, че преките инвестиции и инвестициите в ценни книжа в момента са на много ниско ниво, а чистото изтичане на капитал, което е  повече от 80 мрд. долара за година, дори може да намалее, заради липсата на стабилност. Така че предпазната възглавница за „лошите новини”, ние вече сме я приготвили, и е възможно, ударът да не бъде толкова разрушителен.

Но, след като премине първоначалният шок, съхранените и непрестанни доставки на газ, нефт и метали за Евросъюза и Китай ще продължат, но на много по-твърди ценови отношения в различни валути, тъй като няма да има единно мнение за универсалния еквивалент на пазарната стойност. Съответно, бюджетните постъпления постепенно ще започнат да се възстановяват.

Курсовата политика на Централната банка на Русия най-вероятно ще избере да бъде нова валута, към която да е свързан курсът на рублата. Очевидно, това ще е валута, която е най-стабилна в период на турбулентност. Възможно е отново да бъде долар, но вече „изсушен”  или евро, но напълно е възможно, и да бъде микс от валути, в това число и нови. Само да се построи валутната координатна система, локомотивът на руската икономика -износителите на суровини – ще проявят невиждана активност в продължаването на своя бизнес. На тях се предоставя шансът да станат истинските световни играчи.

Руският банков сектор при това ще се върне към съветския модел, където след фалита на целия сектор 100% от активите на останалите банки ще бъдат консолидирани в 2-3 държавни банки, не участващи в световните финансови пазари: „Сбербанк”, „Газпромбанк”, „Росселхозбанк”. Възможно е, да се съхрани „Госкорпорация Внешекономбанк” за решаване на нестандартни задачи.

Руският бюджет и държавните компании ще се опитат максимално да облекчат падането на доходите на населението, най-вероятно ще видим нови работни места и плащане по посока на домакинствата от скромния бюджет, както това се е случвало и преди, по време на най-тежката икономическа криза.

Държавните плащания, освен пенсии и разходи за държавни предприятия, частично орязаните данъчни плащания и заплащането на работна заплата, ще спрат мигновено, което ще съхрани някаква ликвидност през първия месец.

Като цяло, руските фирми и органи на властта в подобна абсолютно катастрофирала икономика, вероятно, ще се чувстват като риба във вода. Опитът на много тежките кризисни години – 1992, 1998, 2004, 2008 допринесе, да се разработи полезен инструментариум от правила и схеми на работа.

 

Станислав Машагин е президент на инвестиционния фонд „Персонални стратегии”. 

"Российская газета". Всички права запазени.