Сирия в навечерието на кървав юбилей

След известно затишие сирийската тема отново излиза на преден план. Работата не е в това, че в ситуацията в страната са настъпили изменения: там, както и преди, наблюдаваме военно-политически пат. Обаче основните световни играчи започват информационна подготовка за приближаващата годишнина на вътрешния сирийски конфликт. Но да се стовари цялата отговорност за продължаващото две години кръвопролитие само върху Башар Асад, вече няма да се получи

Президентът на Съединените щати Барак Обама демонстрира балансиран подход. В интервю за американското списание New Republic той задава реторичен въпрос: „Няма ли да доведе това (въоръжената намеса – бел.ред.) до още по-големи нива на насилие в страната, или дори до употребата на химическо оръжие? Как да сравня десетките хиляди убити в Сирия със стотиците хиляди убити в Конго?“. А в интервю за CBS казва: „Сирия е класически пример (за оценка – бел.ред.) на нашата намеса. Искаме да сме сигурни, че такава намеса не само ще способства за обезпечаване на американската сигурност, но и ще бъде правилна от гледна точка на сирийския народ и съседните държави, например Израел, който тя сериозно ще засегне. Затова понякога не си струва да правим резки движения“.

С други думи, пряка намеса няма да има. Но все пак тежката ситуация в Сирия не е заради това, че САЩ избягват открито да помагат на въоръжената опозиция, която все повече се асоциира с Ал Кайда. Цялата работа е в откритата подкрепа за Дамаск, по-точно за сирийския президент Башар Асад, от страна на Русия.

В понеделник, на 28 януари, официалният представител на държавния департамент на Съединените щати Виктория Нуланд заяви: „Съществува цял ред стъпки, които Русия може да предприеме. Тя може твърдо и открито да спре доставките на руско въоръжение за режима (на Асад – бел.ред.), особено поддръжката на бойни хеликоптери. Тя може да закрие сметките на Асад в руски банки. Тя може активно да подкрепи политическия преход и да работи с нас над въпроса, кой ще бъде следващият (президент – бел.ред.), който може да съхрани единството на страната и да я поведе по пътя на демокрацията“.

Това изявление е справедливо само отчасти. Неправомерно е да се говори за гражданска война в Сирия, казва Борис Долгов, старши научен сътрудник в Института за източни изследвания на Руската академия на науките. Срещу правителствената армия не стои въоръженият сирийски народ, а добре обучени бойни отряди, финансирани и снабдявани от чужбина. Иначе как биха могли две години да воюват с редовната сирийска армия?

Трудно може да се възрази на Башар Асад, който преди няколко дни заяви пред ливанския вестник Ал Ахбар: „Затварянето на сирийските граници за оръжие и контрабанда може да реши въпроса за две седмици, защото така няма да ги има източниците на пари и оръжие“.

В претенциите на Нуланд към Русия има и политическа компонента. Москва неведнъж повтаря, че Асад не е сред любимците й. В понеделник това беше повторено още веднъж от руския външен министър Сергей Лавров.

„Никога не сме били очаровани от този режим и никога не сме го поддържали. И всички наши действия, насочени към подкрепа за изпълнението на Женевската конвенция за формиране на преходен управляващ орган, потвърждават, че искаме стабилизация на ситуацията и създаване на условия за това самите сирийци да определят съдбата на своето ръководство, на своя народ, на своята страна. Ето, в какво се състои нашата позиция, а не в подкрепата за този или за онзи персонаж от тази трагедия“, каза той.

Същността на спора между Москва и Вашингтон се състои в това, че Русия (както и Китай) е против смяната на режима на базата на натиск отвън – военен, политически, икономически. Това е принципен въпрос. И за жалост, все има по някой на който трябва да се обяснява защо.

Съединените щати, както изглежда по всичко, предлагат на Москва да се договорят, кой да бъде следващият президент на Сирия. Тоест заедно да „потопят“ Асад. Предложението, разбира се, е привлекателно, доколкото Кремъл, независимо от клинча с Вашингтон относно проблема за правата на човека в Русия, открито заявява своята готовност за равноправно сътрудничество по широк кръг от въпроси.

В интервю пред CNN, дадено на 27 януари в Давос, руският министър-председател Дмитрий Медведев потвърди, че темата за бъдещето на Сирия е предмет на руско-американския диалог и „в нашите позиции няма непримирими противоречия“. Обаче Медведев отново повтори: съдбата на Асад „трябва да се реши от сирийския народ. Не от Русия, не от Съединените щати, не от която и да е друга страна“.

Същевременно неговият отговор не изключва това, което каза там патриархът на американската външна политика Хенри Кисинджър: „САЩ и Русия трябва да работят съвместно, за да разрешат тази криза. Ако външният свят се конкурира по този въпрос, ситуацията ще се влоши още повече“.

 

Цитатът на Кисинджър на английски в линка:

http://rendezvous.blogs.nytimes.com/2013/01/24/kissinger-political-threats-to-global-economy-abound/

"Российская газета". Всички права запазени.