Година след президентските избори

Всички се чувстват изкушени да се изкажат за това, което е успял и което не е успял  да направи новият стар президент след изборите на 4 март 2012 година, защото това беше един вододел, който до голяма степен трябваше да изясни властовата конфигурация в Русия. Ако дотогава имахме формален президент и неформален лидер, то изборите трябваше да формализират Путин в качеството му на безспорен ръководител на страната.

На първо място, след президентските избори всички политици и анализатори се вълнуваха от въпроса: каква ще бъде конфигурацията на властта след встъпването в длъжност на Владимир Путин и формирането на ново правителство. Някои наблюдатели имаха очаквания, че и след инагурацията той ще запази тандема, и за някакъв период от време ще се съхрани този модел на управление на страната.

Обаче, много скоро стана ясно, че няма никакво основание за запазване на тандема. И ако Медведев се нуждаеше от авторитета и политическия опит на Путин като опора на своята власт и от присъствието му в качеството на гарант на вътрешноелитния консенсус и консенсуса между обществото и властта, то след инагурацията на новия президент вече нямаше нужда от партньор в качеството му на равноправен участник в тандема, защото самият Медведев така и не се сдоби със собствен политически ресурс, дори след четири години в президентството.

Второто, но много важно обстоятелство, на което следва да се обърне внимание, е безпрецедентната по своите мащаби борба с корупцията, която се разгърна в Русия веднага след завръщането на Путин в Кремъл. Създава се усещането, че властта наистина е много сериозно решена да прекара всички чиновници и свързаните с тях бизнесмени през процес на очистване…

Руският парламент е близо до приемането на закон за това, държавните служители да нямат право да притежават акции, влогове в чуждестранни банки и да декларират своето имущество, закупено зад граница… Мнозина коментатори възприемат този закон като опит на Путин да постави руския елит под контрола на държавата.

Политиката на властите за връщане на пари от чиновниците, според някои, е опит властта да национализира руския елит. Мисля, че стъпките на властта в тази посока са неотменна част от общата борба с корупцията, което ще помогне руската власт да стане по-прозрачна…

В политическите и експертни кръгове вървят много разговори за това, че ако Путин тръгне към отмяна на неприкосновеността на чиновниците от най-високо ниво, това може да повлече след себе си шумни разкрития за високопоставени лица, които стоят плътно до министри и вицепремиери, въвлечени с корупционни схеми, а не е изключено и да се стигне до арестуването на някои от тях. Няма ли това да доведе до сериозно разделение в елитните кръгове и отслабване на политическата база на действащия президент?

Традиционно се смята, че опората на властта в такива преходни общества, като Русия, в значителна степен се формира от консолидираните елити. Но ние знаем, че в случая с Путин, още от самото началото на неговото управление като президент, властта никога не се е опирала на икономическите елити, а още по-малко на корумпираните чиновници. Путин вече има много сериозен опит в борбата с такава „опора“ на властта. Опора на властта по време на управлението на Елцин бяха олигарсите и регионалните ръководители. И като водеше едновременна и много успешна борба с тези могъщи сили в началните си години, Путин се опираше на още много слабите институции на властта – правоохранителната система и, разбира се, на първо място на масовата подкрепа на населението. Днес държавните институции са много по-ефективни и могъщи, за да могат да служат като опора на Путин в тази нова борба. Затова ми се струва, че последователната борба на президента и неговия екип за очистване на руската власт от всепроникващата корупция в днешните условия може да бъде по-ефективна и успешна, и едва ли ще създаде реална опасност за действащата власт.

Година след изборите се наблюдава известно спадане на рейтинга на президента, което се обяснява не само с това, че в целия свят е обичайно явление след първата година от мандата, но и с това, че руското общество наистина има големи очаквания към Путин по въпроса за оздравяване както на моралната, така и на икономическата ситуация в страната. Както беше отбелязано по-горе в текста, силата на Путин и опората на неговата власт е масовата подкрепа на населението. За предотвратяване на по-нататъшно спадане на рейтинга на президента трябва да бъдат демонстрирани нагледни резултати от действията на властта: успехи в икономиката, в борбата с корупцията, в очистването на властта, на политическата атмосфера в страната и обществото. Понеже в сложната ситуация при общите неблагоприятни условия на световната икономика ще бъде по-сложно да се постигнат бързи и осезаеми успехи в икономическата сфера, властта може да реализира видими успехи в други направления, в частност в антикорупционната борба, което, от своя страна, ще създаде по-благоприятни условия за икономически растеж…

Текстът е със съкращения. Пълната версия може да прочетете на:

http://izvestia.ru/news/545977#ixzz2MZUM0ivM

"Российская газета". Всички права запазени.