Скромното обаяние на една „слаба” Русия

Ако се съди по това, което говорят медиите, най-вероятно смъртта на Борис Березовски е била предизвикана от масивен инфаркт. А инфарктът е бил причинен и от общото депресивно състояние на покойния, което се засилвало през последната година, като се започне от загубения съдебен процес срещу бившия си компаньон Роман Абрамович

…Березовски беше от тази порода хора, които не обичат и не могат да губят. Да живееш означава за тях да побеждаваш. Между другото последните години бяха белязани за лондонския емигрант от цяла серия поражения. Той бе окончателно и категорично разгромен от Путин. Всички тези хора в Русия, на които той помагаше с пари, или преминаха на страната на победителя, или се отдръпнаха настрана, или се преселиха в един по-добър свят. В либералната среда не можаха да му простят нито медийните нападки срещу младореформаторите, нито твърде тъмните връзки с чеченските бойци. Провалиха се и всички усилия на Березовски в ОНД: спонсорираната от него „оранжева революция” приключи с фиаско, а главният реципиент на неговите финансови инжекции Юлия Тимошенко безнадеждно остана в затвора.

С едната психология обаче станалото не може да се обясни. Троцки, с когото често сравняват бившия ръководител на „ЛогоВАЗ”, също не умееше да губи и, въпреки това, се бореше със Сталин до края, до последния си дъх. Или да вземем по-близък пример – Ходорковски. Той се намираше в много по-сложни житейски обстоятелства, при това той явно отстъпва по политически темперамент на Березовски и, въпреки това, днес не прави впечатление на психологически смазан човек. Троцки, да кажем, се бореше за Русия – авангардът на световната революция. Може ли със същата увереност да определим, за каква Русия се бореше Березовски?

Ние много бихме опростили образа на покойния, ако изкажем елементарната теза – той нямаше никакви идеали, имаше само интереси. Мисля, че той е имал в душата си собствена мечта за Русия.

В края на 1990-те години един мъдър политолог ми каза следното: на хора като Березовски им трябва слаба Русия, Русия без твърда власт дали собствена, дали чужда. Само в такава рохкава, полуконфедеративна, разпадаща се страна те и могат безопасно да вършат делата си. Най-добрият вариант за тези хора би бил превръщането на Русия в своего рода евразийски Кипър – безнадеждно разделена на две половини страна с минимални данъци и не твърде ефективни властови структури.


Още по темата: Почина Борис Березовски
Березовски: краят на епохата на 90-те

До последно, буквално до финансовата криза в Кипър, Березовски би могъл най-малкото да се надява, че колкото и морално ощетен да е бил идеалът му за „слаба Русия”, този идеал заедно с него споделят хиляди руски предприемачи, които търсят убежище за капиталите си на средиземноморския остров. Че бизнесът гласува с парите и спестяванията си за тази система в минималната държава, която система е намерила това прекрасно въплъщение в тази гръкоправославна офшорка.

Разбира се, аз в никакъв случай не искам да свързвам скоропостижната смърт на Березовски и тайнственото му разкаяние с решимостта на Евросъюза да въведе ред в руските капитали в Кипър. И все пак, и все пак – за такъв човек като Березовски съм убеден, че събитието би могло да стане окончателна диагноза, изнесена от историята за идеала му за „слаба Русия”. Русия без силна централна власт.

Березовски не го обичаха, страхуваха се от него, но в него виждаха идеала на хиляди авантюрно (в добрия смисъл) настроени хора в Русия. Сега заедно с Березовски всички тези хора разбраха, че през 1990-те години допуснаха фатална грешка, че се поддадоха на обаянието на една „слаба Русия”.

Днес на руския бизнес му трябват нови смели герои. Трябват му авантюристи, които да бъдат готови да строят нова, „силна и суверенна”, Русия, в която, въпреки всичко, трябва да има място и за икономическа инициатива, и за политическа конкуренция. Тази прослойка, готова да се върне с парите си в собствената си държава, въпреки всички съпътстващи рискове, и ще стане истинската инфраструктурна основа за бъдещия руски националноориентиран капитализъм.

Текстът е със съкращения
Оригиналът  http://izvestia.ru/news/547295#ixzz2OXWFQ8eC

"Российская газета". Всички права запазени.