Неизбежна ли е втора Корейска война?

Информацията, идваща през последните дни от Корейския полуостров е обезпокоителна и противоречива. От една страна е продължаващата ескалация на напрежението. Не спира потокът от категорични изявления и от Пхенян, и от Сеул, обещаващи „да изтрият другия“ от лицето на Земята

От друга страна, на състоялия се на 31 март 2013 пленум на ЦК на Трудовата партия на Корея беше приет курс на паралелно развитие на икономическото строителство и изграждането на ядрени сили, а на състоялата се след него сесия на Върховното народно събрание за министър-председател беше назначен Пак Пьон Чжу, известен като радетел за икономически реформи.

Тези събития свидетелстват за плановете на Пхенян да се занимава с икономическо строителство, а не с войни. Важно е и това, че и в двете Кореи обичайният мирен ритъм на живот на населението засега не се е променил.

Ако се анализира кризисната ситуация, която образува днешното корейско уравнение, то като знакови събития трябва да се отбележат излизането на 8 март на КНДР от Споразумението за примирие от 1953 година и съответните споразумения с Южна Корея, спирането на „горещата линия“ между представителите на двете военни институции на Северна Корея и Съединените щати и между Пхенян и Сеул.

При това във фокуса на внимание на световните медии преди всичко попадат следващите едно след друго заплашителните изявления на Пхенян за това, че заповедта за нанасяне на ядрен удар по американските бази в различни точки на света вече е дадена, че КНДР смята, че вече е в състояние на война с Южна Корея и т.н. Такива новини не могат да оставят никого равнодушен.

Но ако се опитате да се абстрахирате от емоциите, внимателно да се вгледате в развитието на последните събития на полуострова и се зачетете в цитираните севернокорейски документи, ще видите следното:

На първо място, както и в предишните декларации на КНДР, в тях се съдържат ясни указания за това, че всички обещани съкрушителни удари са предвидени като ответни мерки – в случай, че срещу страната се извърши агресия. Тоест има основание тези публични стъпки да се смятат за заплашително предупреждение към опонентите да не преминават последната граница и да не пресичат „червената линия“. Следователно северняците, по-скоро, нямат планове първи да атакуват своите потенциални противници.

На второ място, разглеждането на рискованата игра „ходене по ръба на бръснача“, която е доста близко до сегашното положение, трябва да се анализира в светлината на ролята и приноса на всички участници.

С не по-малко енергия, отколкото Пхенян, Съединените щати и Южна Корея също хвърлят дърва в потенциалния пожар. При това докато от страна на КНДР засега се ограничават само с войнствена реторика, то от противниковия лагер предприемат реални действия, водещи както до хоризонтална, така и до вертикална ескалация на конфликта.

Решението за разполагане на допълнителни ракетни-прихващачи на Аляска и насочването им към КНДР; задействането на първите от много години носители на ядрено оръжие – стратегическите бомбардировачи Б-52, самолета фантом Б-2 – в провеждащите се съвместни американско-южнокорейски учения „Key Resolve и „Foal Eagle“, където се тренира нанасяне на ядрен удар по Северна Корея с помощта на бомби-мулажи, не са реторика, а практически военни действия, които имат за цел и да сплашат и деморализират опонента.

В подобна ситуация всяка държава ще възприеме тези действия като провокация и ще реагира остро и категорично.

Още повече, че Вашингтон и Сеул преди дни обявиха, че ще правят още едни, трети поред за последните 2 месеца, военни маневри, които ще продължат почти през целия април. Сега това ще са учения на морската пехота.

За място на провеждането им са избрани група острови на границата между двете Кореи в спорната зона на Жълто море. Това е примерно тази територия, където през 2010 г. беше обстрелван южнокорейският остров Йонпхьондо по време на артилерийски дуели, също случили се при провеждането на южнокорейски военни маневри.

В светлината на създалата се ситуация и за предотвратяване на най-лошото на Корейския полуостров международната общност трябва час по-скоро да изпрати недвусмислен призив към всички без изключение участници в конфликта от двете страни на 38-я паралел за съблюдаване на максимална сдържаност и необходимост да премерват своите стъпки съобразно възможните последствия.

Русия, която традиционно има интереси на Корейския полуостров и богат опит в осъществяването на посреднически функции, вече пристъпи към изпълнение на миротворческа мисия. Може би този път има смисъл да се обединят усилия с китайските партньори.

Александр Воронцов е ръководител на отдела Корея и Монголия в Института по източни изследвания на Руската академия на науките. 

"Российская газета". Всички права запазени.