Изборът между „вчера“ и „утре“

Аварията в АЕЦ „Фукушима-1“ потресе целия свят. И край, повече никакви нови атомни централи било то в Европа, Азия или Америка. Но след известно време, като всичко утихна и стана ясно коя е причината за японската авария, загубилите се оказаха точно страните, които заради паниката заявиха, че се отказват от атомната енергетика.

 

Цените на електроенергията при тях скочиха, а съкращаването на атомната индустрия доведе до ръст на безработицата. Днес картината е коренно различна в сравнение с 2011 г. – други страни издигнаха знамето на ядрения ренесанс, измежду които са ключовите европейци като Великобритания. Къде е мястото на България в тази ситуация? Европа е в криза, по повечето въпроси страните от ЕС сами трябва да се справят с проблемите си. Очевидно е, че до 2050 г. в Европа, а и в целия свят, ще възникне сериозен енергиен дефицит. Енергията се превръща в най-ценната стока, без която цивилизацията не може да се развива.Чехия, Словакия, Румъния, Унгария активно използват атомната енергетика и не мислят да я закриват. Турция строи атомна централа.

Великобритания обяви мащабните си планове за подмяна на старите АЕЦ и вече има договорено сътрудничество с „Росатом“. Ако България не вземе решение за подновяване на строителството на АЕЦ „Белене“, то след изтичане на срока на експлоатация на последните два блока на АЕЦ „Козлодуй“ страната ще изгуби последната надежда да заеме важно място в икономиката на Европа. С новия блок България не само ще укрепи своята енергийна независимост, но може да стане износител на електроенергия в съседните страни. 

Но ако България не построи новата атомна електроцентрала, съседните страни напълно могат да заемат мястото на европейския енергиен пазар. И тогава за България ще кажат – вижте, тази страна имаше реалната възможност да увеличи своите ядрени мощности, но в крайна сметка изгуби и това, с което разполагаше. 
Смятам, че за да се избегне дори самата вероятност от подобно развитие, добре е да се възобнови обсъждането на руското предложение по проекта АЕЦ „Белене“.
Авторът ръководи Руската информационна агенция за наука и технологии.

 

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"