Последната битка от Студената война

Последните събития в Украйна бележат началото на един нов етап в отношенията между Запада и Русия. До въоръжен конфликт едва ли ще се стигне, но остава въпросът къде ще минава новата граница между нова Русия и Европа.

Студената война приключи с разпадането на съветския блок и самия Съветски съюз. Страните-членки на Варшавския договор от Централна и Източна Европа поетапно се присъединиха към Европейския съюз и НАТО. Дойде ред и на бившите съветски републики. В резултат на това международните структури се доближиха плътно до границите на нова Русия.

Въпреки това Западът все още се опасява, че Съветският съюз може да се възроди. Идеята бе точно формулирана от бившия съветник по националната сигурност на САЩ Збигнев Бжежински: „Без Украйна Русия вече няма да бъде империя, но с Украйна тя автоматично се превръща в империя...“.

Историята обаче не познава примери за възраждане на една вече разпаднала се империя. Нова Русия никога няма да стане Съветски съюз или Руска империя. Липсват както идеологически, така и политически предпоставки за това.

Но Москва наистина възнамерява да възроди икономическите си връзки с бившите съветски републики. Работата е там, че Русия граничи с два световни икономически центъра. Това са Европейският съюз и Китай, чиито пазари са несравнимо по-големи от руските. 

Путин може и да е готов да се присъедини към някой от тези икономически гиганти в качеството си на равноправен партньор. Но никой не го кани. А Москва не желае да бъде суровинен придатък на един от тях. Оттук идва и идеята за общото Единното икономическо пространство (ЕИП), създадено от Русия, Казахстан и Беларус. Готовност за встъпване в тази интеграционна структура имат Армения и Киргизстан. До май трябва да са готови документите за присъединяването. Но без Украйна, с нейните 45 милиона души население и развита промишленост, ЕИП няма да може да се конкурира по мащаби с другите икономически центрове. САЩ и ЕС много добре разбират това и постепенно придърпваха Украйна към своята сфера на влияние. 

Завършекът на този процес трябваше да бъде споразумението за асоцииране с ЕС, което затваряше пътя към евразийската интеграция с Русия. Фантомните страхове на американските и европейски политици относно възраждането на СССР пораждат за Русия не само икономическо потисничество, но и проблеми със сигурността. След разпадането на СССР блокът на НАТО рязко се разшири за сметка на страните от Източна Европа и бившите съветски републики на Балтийско море, достигайки руската граница. Руските стратези никога няма да повярват, че НАТО не представлява заплаха. Още по-притеснителна е перспективата от разполагане на американските системи за ПРО на територията на дрейфуващата в НАТО Украйна, които могат да неутрализират главния военен коз на Русия – ракетите с наземно базиране. За Москва е трудно да се примири и с това, че Украйна, на която заедно с Русия се крепят устоите на славянско-православната цивилизация, се поддава на влиянието на западната, атлантическата цивилизация.

Изглежда и Западът разбира, че „разделянето“ с Украйна е изключително неприятно за Русия, и преминаването на Крим към Русия като „утешителна награда“ можеше да се очаква. В противен случай вялата реакция на Запада би била неразбираема. 

Да, никой не иска да търпи икономически загуби и да си затваря пътя за преговори с Москва при наличието на проблеми в Сирия, Иран и Афганистан. Но Крим е само част от кризата. И то много малка част. Например не е ясна съдбата на източните райони на Украйна, населени с много етнически руснаци, които не желаят да се подчиняват на прозападното правителство. Но много по-важно е да се реши въпросът за по-нататъшните отношения между Русия и Запада, защото излиза, че нито една от страните не се е отърсила от манталитета на Студената война.

"Российская газета". Всички права запазени.