Политика: дойдоха други времена

Духът на ХІХ век, за който си спомня Кери, е невъзможно изцяло да се върне.

За Запада – САЩ и тези, които са ориентирани към тях, краят на противопоставянето, настъпил преди 25 години, означаваше установяване на нов световен ред. Той възникна не в резултат на мирен договор или на дипломатическа конференция, както едно време, а сам по себе си, фактически. Този, с когото се предполагаше, че ще бъде сключен мирът, изчезна, оставяйки противника в недоумение, което впрочем бързо прерасна в увереност: иначе не можеше и да бъде, победата беше удържана чисто, с явно надмощие. А щом е така, значи победителят има право да определя кой как да се държи. Оттогава, въпреки кардиналните промени на планетата, е жива идеята за справедлив и правилен световен ред под ръководството на Запада. А тези, които поставят под съмнение това ръководство, се определят за ревизионисти, на които трябва да се даде отпор в името на всеобщото благо.

В същото време, извън пределите на западното съобщество определено не всеки споделя дадената гледна точка. Част от бързо растящите и влиятелни държави, преди всичко в Азия, признават, че се установи нещо като световен ред, но не го смятат за справедлив. Във всеки случай вече много години се чуват гласове, които призовават да се преразгледа функционирането на международните институции, които, както и преди, отразяват разстановката на силите от средата на миналия век (СС на ООН, МВФ, Световната банка и т.н.). А усещането за несправедливост , разбира се, подкопава стабилността.

Що се отнася до Русия, страната, която за четвърт век преживя еуфорията на промените, сривът, стабилизацията, мъчителното изкачване нагоре, то тук се утвърди убеждението, че никакъв ред в действителност не е и възникнал. През цялото това време Москва се опитваше да обясни, че нейното мнение трябва да се взема под внимание. Паралелно с това нарастваха съмненията, че световните лидери, чиито действия се основаваха на техните собствени представи, са в състояние да осигурят поне някакъв ред. Политическата практика доказваше по-скоро обратното. Оттук възникна и убеждението, че няма никакъв ред, а се намираме в ситуация на незавършен преход от една система към някаква друга, на която тепърва предстои да се оформи. Тоест, не може и дума да става за някакъв ревизионизъм, в който САЩ и Европа обвиняват Русия, защото няма статукво. Русия е обвинена в това, че тя със своята вяра в силата и с очертаването на „червени линии“ живее в друга, изостанала, реалност. 

Това, че Русия е консервативна във външната си политика и не владее напълно някои съвременни инструменти, си е чиста истина. За сметка на това тя смята, че класическата дипломация, основана на баланса на силите и интересите, на сделките и размените, няма алтернатива, и никакви манипулации със смисъла или образа не могат да създадат стабилна основа за добри отношения.

Духът на ХІХ век, за който си спомня Кери, е невъзможно изцяло да се върне. Отминаха времената, когато големите страни решаваха съдбите на малките без тяхното участие.

В истинската дипломация не съществува пълна и безусловна победа. А ако някой има илюзията за такъв успех, значи много скоро всичко ще започне да се разпада, защото загубилите ще се стремят да получат реванш. Епохите, за които Кери и Ромпой се изказват осъдително, европейският ХІХ век и „студената война“, се отличават именно със способността да се постигат устойчиви, дълговременни сделки. А това липсваше през първата половина на изминалото столетие, когато държавите – победителки в Първата световна война се опитаха да организират света само в своя изгода. Както и в началото на този век, когато Западът няма намерение да се договаря с когото и да било, уповавайки се на чувството за собствена правота. И тогава, и сега това, което изглеждаше като световен ред, се оказа преходно състояние. Би било добре този път равновесието да се постигне без сътресения, както тогава, а само със силата на дипломатическия разум.

"Российская газета". Всички права запазени.