Между дракона и мечката

Триъгълникът Русия – Китай – САЩ става ключов за политиката.

В най-добрия случай САЩ ще се изправят срещу Русия и Китай в относително регионален мащаб – евразийски и тихоокеански. Но много по-реалистичен е вариантът, при който на тях ще им се наложи да се сблъскат с коалицията на Русия и Китай.

От това, как ще се развият отношенията в триъгълника Москва – Пекин – Вашингтон, зависи не просто балансът на силите в света, но и скоростта на преструктуриране на цялата глобална архитектура. Русия се разгръща на Изток не защото Западът налага санкции – конфронтацията със САЩ само ускорява един съвсем обективен процес, осмислен и изгоден за нас. Съществуват множество обективни причини, за да укрепва глобалното сътрудничество между Русия и Китай, при това всички те носят дългосрочен, стратегически характер, а това означава, че съюзническите отношения между двете страни отговарят както на изконните интереси на нашите народи, така и на делото за изграждане на нов световен ред, при който правилата на играта вече няма да се диктуват от англосаксонската цивилизация.

Това го разбират и в Москва, и в Пекин, но докато новата руско-китайска стратегия не е публично оповестена от лидерите на нашите страни, все още ще има широко поле за интриги и западна пропаганда. Макар че САЩ не могат да склонят към това дори Европа, периодично те сериозно поставят въпроса за необходимостта Китай да бъде включен към обкръжаването на Русия. Сякаш забравят, че Китай вижда главната заплаха за себе си именно в политиката на САЩ. А обиколката на Барак Обама в страните от Тихоокеанския регион само засилва това убеждение в Пекин. Причината е проста – в Пекин възприемат обиколката на Обама като опит да бъде укрепен антикитайският алианс в региона. Въпросът е в това, че на фона на близкоизточната криза през последните три години и продължаващите вече половин година събития в Украйна малцина обръщат внимание на това, как се нажежи обстановката в Тихоокеанския регион. Териториалните спорове около островите и морските зони – това е само външна проява на онова напрежение, което витае във въздуха на региона. САЩ се опитват да открият баланс между поддръжката за съюзниците и запазването на мира с Китай.

Отношенията в триъгълника Русия – Китай – САЩ в момента се превръщат в ключови за световната политика. Те ще са така значими, както отношенията СССР – САЩ в следвоенния период, затова решаващ е въпросът какво ще бъде разпределението на силите в този триъгълник. Дали той ще бъде равнобедрен, или в най-острия ъгъл ще се окажат САЩ, на които ще противостоят КНР и Русия, обединени като съюзници в борбата против „ света по американски“?

През последните 15 години Русия и Китай започнаха да градят основата за стратегическо партньорство, преодолявайки проблемите. Най-лесно се получи с урегулирането на границите и доставките на руско оръжие за Китай. Много години отнеха преговорите за дългосрочните енергийни проекти. Докато с петролните всичко завърши с подписването на договор, то с газовите страните дълги години не можеха да се договорят за цената. Но най-важното, което сближава нашите две страни – това е общото намерение те да променят световния ред така, че да отнемат от САЩ правото и възможността да диктуват своите условия на целия свят. И в този смисъл отношенията на САЩ с Китай и Русия през последните 10 години бяха по-лоши, отколкото между двете евразийски държави. Все още ситуацията не е като през 50-те години, когато ние бяхме съюзници, но тя вече е близо до това. Между нашите страни няма геополитически противоречия, обратното, имаме общи стратегически интереси. Нямаме и идеологически разногласия – двата народа поставят над всичко своето право на собствен, национален път на развитие, не натрапват на другите своите модели и ценности.

Изглежда, че на САЩ вече не им достига потенциал да бъдат лидер за сметка на Русия и Китай

Като се опитват да възпират Китай в Тихоокеанския регион, а Русия – в Евразия, САЩ не просто стоварват върху себе си неизпълнима задача, но и ускоряват геополитическия си крах. Нито на Обама, нито на който и да било във Вашингтон не му е по силите да спре хода на историята. САЩ искат да задържат глобалното лидерство за сметка на възпирането на Русия и Китай, но вече нямат сили за това. Освен това в Пекин разбират тактиката на САЩ – да се справят с Русия, за да се заемат след това с Китай – и, естествено, няма да играят чужда игра. Времето, когато САЩ можеха да диктуват своите условия, безвъзвратно отмина.

"Российская газета". Всички права запазени.