Основният проблем е липсата на доверие

Западните страни канят Руската федерация да се включи в международната кампания за борба с терористичната групировка „Ислямска държава“. Засега Москва не е готова да приеме поканата – не е съгласна с условията и рамките на съвместната операция със Съединените американски щати.

Руско-американското сътрудничество в борбата с тероризма има един основен проблем и той е липсата на доверие. 

Това невинаги е било така. При планирането на кампанията в Афганистан руските спецслужби (както и иранските между другото) предадоха на американското разузнаване секретна информация относно военните обекти на талибаните. Освен това Русия предаде на американското разузнаване всичките си контакти в Северния алианс – съюза на таджикските и узбекските полеви командири, на които Москва дълго време помагаше за опазването на северната част на Афганистан. И накрая Русия даже допусна създаването на американски военни бази в Средна Азия и разреши снабдяването на американските войски в Афганистан през нейна територия. 

Естествено, това не беше благотворителност – Москва разбираше, че радикализирането на талибаните е сериозна заплаха за руските интереси в средноазиатските страни и бе готова да сътрудничи със САЩ. „Това не са събития, за които се пише на първа страница в „Уолстрий джърнъл“, но покачват нивото на сигурност и благополучие на американския народ“ – твърдеше бившият посланик на САЩ в Русия Майкъл Макфол. Но този период се оказа кратък – Москва сметна, че Съединените щати отказват да зачитат нейните интереси. 

Вашингтон реагира остро на възражението на Москва за нахлуване в Ирак и нарушиха единственото условие, поставено от Русия в замяна на свалянето на забраната за американските бази в Средна Азия, а именно – временният им характер. След като Москва се увери, че американската база в Киргизия не е краткосрочна, тя започна да убеждава киргизкото правителство да изгони американците. 

Това решение, както и последващите конфликти окончателно унищожиха не само създаващата се атмосфера на доверие, но и предпоставките за това. Впоследствие се наблюдаваха само отделни елементи на сътрудничество и министърът на външните работи Сергей Лавров призна, че САЩ и Русия имаха „доста ефективен двустранен механизъм, обединяващ различните ведомства, ангажирани с борбата против тероризма“. 

Но въпросното взаимодействие било изключително от тактическо естество. След събитията в Крим и Югоизточна Украйна САЩ не само де факто, но и де юре се отказаха от сътрудничеството с Москва в борбата с тероризма. Русия оцени крайно негативно подобна демонстративна постъпка.

Впрочем това не означава, че Москва не участва в борбата срещу тероризма – тя просто го прави без подкрепата на Съединените щати. Освен това Русия, за разлика от САЩ, без излишно протакане снабди иракските войски с оръжие за борба с нахлулите в Багдад отряди на „Ислямска държава“. 

Русия иска от Съединените щати максимална прозрачност на операцията и съгласуването със сирийските власти (тоест спазване на всички юридически формалности), както и гаранции, че впоследствие операцията няма да прерасне в бомбардировки по позициите на войските на Башар Асад. По всяка вероятност Вашингтон не е готов да гарантира това. 

„Неведнъж държавният секретар на САЩ ми е казвал как съвсем скоро ще предложат някакъв формат, в който САЩ, Русия и страните от региона ще имат възможност да оценят събитията и да изготвят баланс на интересите, за да се справят целенасочено с терористичната заплаха – казва Сергей Лавров. – Аз последователно му заявявах готовността за такъв контакт, но засега всичко остана само на думи“, допълни руският външен министър.

Авторът е сотрудник на Института за САЩ и Канада към Руската академия на науките.

"Российская газета". Всички права запазени.