Русия ли е виновна, както винаги?

Председателят на българския „Център за либерални стратегии Иван Кръстев публикува в Financial Times статия, в която „предупреждава“ за опасността от дестабилизиране на Балканите. Виновникът е Русия. Според Кръстев Балканите може да се превърнат в „поприще за изява“ на Москва, тъй като „пространството за маневриране“ в рамките на ОНД е ограничено, а е необходимо да се окаже натиск върху Европа. „Една контролирана криза на Балканите ще бъде коз за Русия при преговорите, като тя може да отрече участието си в нея“ – смята Кръстев. Той изброява и възможните сценарии. Единият предвижда руските компании да изтеглят средствата си от местните банки. В този случай „ще настъпят масови фалити и обществени вълнения, прозападните правителства ще се разклатят“. Другият сценарий подкрепя желанието за независимост на Република Сръбска от Босна, което може да доведе до разпадане на Босна и война. Отбелязват се също така руските връзки на балканските олигарси, както и това, че икономиката в региона е силно зависима от руските доставки на газ и нефт.

Причините за появата на тази статия са очевидни: по време на посещението си в София държавният секретар на САЩ Джон Кери повтори отчасти тезите на Кръстев, което перфектно илюстрира, към кого са били адресирани. „Русия, както преди, се опитва да се меси във вътрешната политика на трета страна, за да упражнява контрол. Има доказателства за руска намеса в политиката на България чрез финансова и друг вид помощ“ – цитира Кери „Интерфакс“.

Така логиката в статията на Кръстев става разбираема: Брюксел и Вашингтон се договарят да помогнат на Балканите с пари, като плащат, за по-убедително, със злия Кремъл. Може би тези договорки и сплашвания ще подействат. Ангела Меркел например вече заяви, че Русия „се опитва да постави редица балкански държави в икономическа и политическа зависимост“. Определени спекулации предизвика и отказът на Русия да подкрепи удължаването на мисията на ЕС в Босна.

Русия се меси в балканските работи много по-малко, отколкото си струва, и не мисли за методите, които Западът активно прилага. Гърция? За нея основните заплахи са икономическата криза, притокът на имигранти от Африка и засилване на крайно десните настроения. България? Същите икономически проблеми и увеличаване на тарифите. Турция? Политиката на президента Ердоган сама по себе си буди у европейците тревога, без да е обвързана с Русия. Хърватска? Отношенията между Москва и Загреб са работни, като никой не се меси в делата на другия...

Белград, който цели интеграция с ЕС, е последователен в съпротивата си срещу натиска на Брюксел относно подкрепата на антируските санкции. Но ако случайно сърбите наистина бъдат „размазани“, може да се очаква дестабилизиране на републиката. 

Икономическите връзки между Русия и Сърбия са на такова ниво, че налагането на санкции ще нанесе значителни щети на сръбската икономика и хората ще излязат на улицата. Подкрепата на сръбския сепаратизъм в Босна не съвпада с руските интереси като цяло. По простата причина, че изцяло неефективното Дейтънско споразумение ефикасно предпазва Сараево от присъединяване към НАТО (в този смисъл ликвидирането на сръбската автономия с политически или военни средства под предлог потискане на сепаратизма е изгодно именно на западните „ястреби“). 

В общи линии подобни обвинения от страна на Кръстев са само опит за изнудване на големите играчи. Разбира се, икономиката на „изнудвачите“ си има своите обективни проблеми, но те са съпътстващи загуби от борбата на Вашингтон и Брюксел срещу опитите на Москва да развива законен бизнес на Балканите. И България се поддаде на техния натиск, за което трябва да вини най-напред себе си.

Цялата статия четете на:vz.ru/world/2015/1/16/724502.html

"Российская газета". Всички права запазени.