„На кого да звънна, за да си поговоря с Европа?“

Затова толкова по-голямо недоумение възниква, когато eдинната Европа, преодоляла не една икономическа криза, свърва настрана и излиза на пътя на саморазрушението, изтощението на собствената икономика, на пътя на зависимостта от външните условия, диктувани съвсем не от европейските политици.

Понякога на нас, деловите хора, непотопени в дълбоката политика, ни се струва, че в международното сътрудничество „на руля“ са само политиците и от бизнесмените зависи твърде малко. Но аз съм убеден, че днес именно бизнесът като най-ощетената от така наричаните „санкции“ страна, е длъжен да обърне внимание на политиците на Европа върху контрапродуктивността на приеманите решения.

Употребих думата „санкции“, тъй като тя е стабилизирана в дискурса, макар че този натиск, който сега се оказва на Русия, е извън нормите на международното право, за разлика от истинските санкции, които има право да налага само ООН. Тези „санкции“, насочени срещу Русия, оказват същото отрицателно влияние и върху икономиката на европейските страни.

Политиците са привикнали да мислят глобално. Обаче ако за малко слязат от пиедестала на властта и се обърнат към своя народ, който ги избира, те със собствените си очи ще се убедят какви скачени съдове са се оказали тези същите „санкции“. Например не минава и седмица, без да протестират селскостопанските работници, изискващи повишаване на покупателните цени и възможности за разширяването на пазарите за продажби на готовата продукция, на първо място в Русия.

Русия беше принудена да въведе ответни мерки и – като говоря със свои бизнеспартньори – виждам, че те разбират това. Но на тях им е трудно да разберат, защо се прокарва тази разделителна линия между Русия и Европа.

Сега европейското и в частност френското общество и френският бизнес виждат, че се строи нова „берлинска стена“ по проекти на задокеанските политици, заплашваща да раздели Русия и Европа. Ръководителят на американската анализационна компания Stratfor Джордж Фридман каза, че картината на икономическото обединение на Русия и Германия, тоест – на европейските технологии и руските суровини – би била кошмар за САЩ, тъй като това би създало за тях най-мощния конкурент.

За последните пет години американските банки значително изпревариха европейските конкуренти по размера на пазарната капитализация и цените на акциите. От 2010 година ценните книжа на по-големите финансово-кредитни организации в САЩ са поскъпнали средно с 45%, а европейските се сблъскаха с падането на цените на акциите си средно със 17%.

Там, където европейските банки свиват своето присъствие, американските – напротив, се разрастват. И тези насила измислени ограничения, които Европа наложи на себе си като епитимия (църковно наказание на каещия се грешник, преносно „строг пост“ – бел. ред.), само ще съдействат за заздравяването на позициите на американската икономика.

Именно в такава връзка следва да се разглежда този политически натиск, който сега е насочен срещу Русия. Европейците са заставени да следват това направление, като отслабват на първо място самите себе си.

В днешно време чуждестранните компании се сблъскват със сериозни трудности при провеждането на бизнес в Русия. Например, невъзможно е да се преведат пари от руски компании на европейските им партньори – обратното не! Тази стратегия не е просто изместване на европейските компании от руския пазар, но и заместването им с американски.

Независимо от временното тук-там необходимо „затягане на коланите“, в недалечното бъдеще изкуствените ограничения като ще доведат до прогрес в десетки сектори на руската икономика. Този опит прекрасно се помни от хората от моето поколение... А къде и с кого ще бъде единната Европа, така стремително и уверено проявила своя „санкционен“ порив? Водещи световни изследователски институти публикуват данни за икономическите загуби, които ще понесе ЕС. Така например според оценките на Австрийския институт за икономически изследвания (WIFO), в резултат на въведените от Европейския съюз ограничения и приетите контрамерки от страна на Русия, в дългосрочна перспектива ЕС рискува да загуби 90 милиарда евро и 2,2 милиона работни места.

В тази връзка се изказа и дълбокоуважаваният от мен бивш президент на Френската република Валери Жискар д’Естен, който през май тази година изнесе лекция в Московския държавен университет. Той смята, че Западът върши грешка, като избира натиска срещу Русия вместо диалога. Още повече господин Жискар д’Естен изрази надежда за позитивното изменение на политическия курс на Запада в отношенията му с Русия и отбеляза, че прилагането на персонални санкции срещу отделни руски политици и бизнесмени противоречи на европейските ценности.

Така че на кого да звънна, за да си поговоря с Европа?

Авторът е руски обществен деец и управник, президент на ОАО РЖД (Отворено акционерно общество „Руски железници“).

"Российская газета". Всички права запазени.