Светът се разкъсва

Непредсказуема треска на фондовите пазари. Колебанията на цените на петрола, които вървят все по-надолу, потопиха в депресия вече не само „държавите-бензиностанции“, но и респектиращата Норвегия. Все по-сложна става ситуацията в Близкия изток – вече не може да се разбере кой, с кого и за какво воюва. „Минският процес“ (преговорите за преодоляване на украинската криза) буксува...

В началото на септември ще се проведе пекинският военен парад в чест на 70-годишнината от края на Втората световна война, която Китай е решен да използва като сериозно политическо оръжие. Следва юбилейната Генерална асамблея на ООН, посветена на 70-годишнината от създаването й. На фона на сгъстяващата се атмосфера в света и с оглед на високото ниво на представителство, несъмнено оттам ще чуем немалко ярки изказвания.

Октомври ще донесе обещаните заключения на комисията по катастрофата на малайзиския „Боинг“ – каквито и да са те, със сигурност ще нагорещят страстите около целия комплекс от украински проблеми и отношенията между Русия и Запада.

През януари в САЩ официално започва предизборната кампания, а това по правило оставя отпечатък върху цялата световна политика. Антисистемните популисти като Доналд Тръмп едва ли претендират сериозно за президентския пост, но няма спор, че появата им е важно предупреждение за системата: на избирателите им е втръснало от едно и също.

Продължава и европейската криза. Проблемите на ЕС са многопланови. Неслучайно към края на лятото на високо равнище в ЕС се заговори, че проблемът с мигрантите може да взриви целия този проект по-бързо, отколкото дисбалансът в еврозоната.

Близкият изток не обещава нищо друго, освен по-нататъшен разпад. Избликът на военно-дипломатическа активност през пролетта и лятото на тази година ни принуди да заговорим, че великите държави са се заели сериозно да решат проблема „Ислямска държава“ и стабилизацията на тази част от света. Уловката обаче е, че е невъзможно да се стабилизира една разпадаща се и изчезваща реалност.

Близкият изток си остава такъв, какъвто беше през 20 век. Каквото и да се случи по-нататък, практическата задача на външните сили се свежда до едно нещо – да понижат нивото на заплахата за себе си и нищо повече. Просто не може да има никакви планове за преустройство на Близкия изток – и това ще е така дълго време.

Основната интрига на предстоящия период е свързана с поведението на Китай.  Летните събития на китайските борси и девалвацията на юана породиха вълна от дискусии в духа, че „чудото“ приключва. От края на 2000 г., след световната финансова криза, разсъжденията за бъдещия световен ред изхождаха от съждението, че Китай ще стане свръх-държава. Призракът на растящия „дракон“ до голяма степен определя глобалната атмосфера и стимулира интереса към не-Запада. Ако този призрак започне да се разсейва, то това може да промени и глобалните настроения.

Най-интересно е, дали Китай ще потърси изход чрез по-нататъшна интеграция в световната икономика или недостатъците на китайско-американската симбиоза, от които и двете страни искат да се избавят, ще ги принудят да продължат все така настойчиво да търсят свой по-слабо свързан с глобалната конюнктура модел. 

Формирането под ръководството на САЩ на два огромни преференциални търговско-инвестиционни блокове – Трансатлантическия и Транс-тихоокеанския – ще постави Пекин в сложна ситуация.
На фона на този разкъсващ се от всички страни свят, където основният въпрос не е кой ще може да се възползва от възможностите, а кой ще загуби по-малко, Русия изглежда парадоксално.

Тя може да се похвали с невиждано ниво на национална консолидация. Популярността на лидера не може да бъде разклатена от никакви събития на глобално или локално равнище. Обществото е готово да търпи лишения – няма алтернатива на установения ред; налице е сплотеност. Поддръжката приема форма на одобрение на всичко, което прави началството – постфактум. Общественото мнение, изглежда, не чака от ръководството на страната стратегия за действие, план, а споделя подхода на националния лидер.

А той е настроен фаталистично: каквото и да стане, ще се справим.

В това има здрав разум: съвременният свят е готов да опровергае всички прогнози и да зачеркне всички стратегии за развитие – потвържденията за това са много.

Междувременно нова конфигурация на световната система ще възникне, и то не по волята на играчите, а от само себе си, като следствие на обективни процеси – от законите на човешката природа и климатичните промени до технологичните изменения. И съдейки по темпото на живота, това ще стане много по-бързо, отколкото си мислим.

"Российская газета". Всички права запазени.