Светът се разкъсва

Какво ще се случи през новия политически сезон.

Какво ще се случи през новия политически сезон.

Дмитрий Дивин
Началото на новия политически сезон, който ще продължи до лятото на 2016 година, изглежда многообещаващо.

Непредсказуема треска на фондовите пазари. Колебанията на цените на петрола, които вървят все по-надолу, потопиха в депресия вече не само „държавите-бензиностанции“, но и респектиращата Норвегия. Все по-сложна става ситуацията в Близкия изток – вече не може да се разбере кой, с кого и за какво воюва. „Минският процес“ (преговорите за преодоляване на украинската криза) буксува...

В началото на септември ще се проведе пекинският военен парад в чест на 70-годишнината от края на Втората световна война, която Китай е решен да използва като сериозно политическо оръжие. Следва юбилейната Генерална асамблея на ООН, посветена на 70-годишнината от създаването й. На фона на сгъстяващата се атмосфера в света и с оглед на високото ниво на представителство, несъмнено оттам ще чуем немалко ярки изказвания.

Октомври ще донесе обещаните заключения на комисията по катастрофата на малайзиския „Боинг“ – каквито и да са те, със сигурност ще нагорещят страстите около целия комплекс от украински проблеми и отношенията между Русия и Запада.

През януари в САЩ официално започва предизборната кампания, а това по правило оставя отпечатък върху цялата световна политика. Антисистемните популисти като Доналд Тръмп едва ли претендират сериозно за президентския пост, но няма спор, че появата им е важно предупреждение за системата: на избирателите им е втръснало от едно и също.

Продължава и европейската криза. Проблемите на ЕС са многопланови. Неслучайно към края на лятото на високо равнище в ЕС се заговори, че проблемът с мигрантите може да взриви целия този проект по-бързо, отколкото дисбалансът в еврозоната.

Близкият изток не обещава нищо друго, освен по-нататъшен разпад. Избликът на военно-дипломатическа активност през пролетта и лятото на тази година ни принуди да заговорим, че великите държави са се заели сериозно да решат проблема „Ислямска държава“ и стабилизацията на тази част от света. Уловката обаче е, че е невъзможно да се стабилизира една разпадаща се и изчезваща реалност.

Близкият изток си остава такъв, какъвто беше през 20 век. Каквото и да се случи по-нататък, практическата задача на външните сили се свежда до едно нещо – да понижат нивото на заплахата за себе си и нищо повече. Просто не може да има никакви планове за преустройство на Близкия изток – и това ще е така дълго време.

Основната интрига на предстоящия период е свързана с поведението на Китай.  Летните събития на китайските борси и девалвацията на юана породиха вълна от дискусии в духа, че „чудото“ приключва. От края на 2000 г., след световната финансова криза, разсъжденията за бъдещия световен ред изхождаха от съждението, че Китай ще стане свръх-държава. Призракът на растящия „дракон“ до голяма степен определя глобалната атмосфера и стимулира интереса към не-Запада. Ако този призрак започне да се разсейва, то това може да промени и глобалните настроения.

Най-интересно е, дали Китай ще потърси изход чрез по-нататъшна интеграция в световната икономика или недостатъците на китайско-американската симбиоза, от които и двете страни искат да се избавят, ще ги принудят да продължат все така настойчиво да търсят свой по-слабо свързан с глобалната конюнктура модел. 

Формирането под ръководството на САЩ на два огромни преференциални търговско-инвестиционни блокове – Трансатлантическия и Транс-тихоокеанския – ще постави Пекин в сложна ситуация.
На фона на този разкъсващ се от всички страни свят, където основният въпрос не е кой ще може да се възползва от възможностите, а кой ще загуби по-малко, Русия изглежда парадоксално.

Тя може да се похвали с невиждано ниво на национална консолидация. Популярността на лидера не може да бъде разклатена от никакви събития на глобално или локално равнище. Обществото е готово да търпи лишения – няма алтернатива на установения ред; налице е сплотеност. Поддръжката приема форма на одобрение на всичко, което прави началството – постфактум. Общественото мнение, изглежда, не чака от ръководството на страната стратегия за действие, план, а споделя подхода на националния лидер.

А той е настроен фаталистично: каквото и да стане, ще се справим.

В това има здрав разум: съвременният свят е готов да опровергае всички прогнози и да зачеркне всички стратегии за развитие – потвържденията за това са много.

Междувременно нова конфигурация на световната система ще възникне, и то не по волята на играчите, а от само себе си, като следствие на обективни процеси – от законите на човешката природа и климатичните промени до технологичните изменения. И съдейки по темпото на живота, това ще стане много по-бързо, отколкото си мислим.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"