Кремъл надви Запада в Сирия

В колективния Запад намирането на общ език се оказа сложна задача.

В колективния Запад намирането на общ език се оказа сложна задача.

Александър Иорш
Някои наблюдатели са поразени от стремителността на руското вмешателство. На 29 септември президентът Владимир Путин обяви намерението на Москва да се бори с „Ислямска държава“, а на сутринта на 30 септември Съветът на федерацията оперативно му даде разрешение и още същия ден военно-въздушните сили нанесоха първите удари.

На практика операцията се подготвяше от седмици и дори месеци. И най-сложният момент бе не техническата, а политическата подготовка за нея. Москва се постара да съгласува детайлите на операцията с всички заинтересовани страни (по-точно с тези, които се съгласиха на такъв диалог).
Преди всичко успя да намери компромис със съседите на Сирия – Израел и Турция.

С тях трябваше да се съгласува механизмът за предотвратяване на инциденти от военен характер. По всичко личи, че турците и израелците са били просто поставени пред свършен факт и са получили предложение да се договорят. И двете страни приеха предложението (като от Тел Авив предупредиха Москва да не допуска руско оръжие да попада в ръцете на ливанската Хизбула).

В колективния Запад намирането на общ език се оказа сложна задача. На ефективното антитерористично сътрудничество между САЩ, ЕС и Русия попречиха два ключови проблема: на чия страна и против кого се водят боевете.

Същността на първия проблем е, че Западът категорично отказва да воюва на страната на Асад. САЩ и ЕС смятат, че сирийският президент трябва да си тръгне и то незабавно. Москва и Техеран обаче отказват да се разделят с Асад.

В резултат страните прибегнаха до компромис, като отстъпка направиха западните държави. Те се съгласиха, че Асад трябва да си тръгне не сега, а след края на бойните действия и завършека на гражданската война. По-специално, да не участва в нови президентски избори. Последен се предаде Вашингтон – едва в нощта на 29 срещу 30 септември московско време Джон Кери си призна, че Сирия се нуждае не от свалянето на Башар Асад, а от „плавен и управляем преход“.

На свой ред Техеран и Москва дадоха да се разбере, че не са против подобен преход. Хасан Роухани каза, че не изключва възможността за реформи в Сирия, а на 30 септември Владимир Путин изрази надежда за „активна и твърда позиция“ от страна на президента Асад, и за „готовност за компромиси“ от негова страна „в името на своята страна и своя народ“.

Вторият проблем бе неопределеността, кой ще бомбардира Русия в Сирия – ИД или всички противници на официален Дамаск. Преди да отлети за САЩ Владимир Путин даде ясно да се разбере, че руските военно-въздушни сили могат да атакуват всички, които воюват срещу легитимната сирийска власт – най-малкото защото тези сили играят в полза на ИД. Западът пък поиска от Москва да ограничи позициите, които бомбардира, единствено до позиции на самата ИД, само че и тук направи отстъпки. Вървят и слухове, че сирийската опозиция ще бъде принудена да седне на масата на преговорите с Асад, да сключи политическо споразумение и да не отвлича правителствените сили от борбата с терористите.

Да, в операцията има още моменти, които трябва да бъдат решени – да се събере по-широка коалиция, да се постигнат по-ясни договорки за координацията на действията с американската коалиция. Само че всичко това може да се свърши и в хода на самата операция, без да се налага да се отлага нейното начало. С всеки изминал ден ИД засилва своите позиции. Освен това, партньорите биха могли във всеки един момент да променят позицията си под влиянието на външен натиск или вътрешни фактори.

"Российская газета". Всички права запазени.

Този уебсайт използва "бисквитки". Кликнете тук , за да разберете повече.

Приемам "бисквитките"