Какво влияние ще окаже войната в Сирия върху руската икономика?

Сама по себе си Сирия не е крупен играч на световния пазар на горива. Даже в най-благоприятните си години, след 2000-а година, Сирия произвеждаше малко над 520 хил. барела нефт дневно, което е малко повече от 0,6% от добиваните в света обеми. С началото на гражданската война на територията на Сирия и след въвеждането на европейските санкции, добивът на нефт в страната започна бързо да се свива. Според официалната статистика в началото на тази година той се равнява на малко над 30 хил. барела дневно.

Добивът на газ в Сирия също не е особено мащабен според световните мерки – в момента е около 5,5 милиарда куб.м годишно (през 2010 г. са били 9 милиарда куб.м). Във връзка с това може смело да се твърди, че както и да се развиват военните събития в Сирия, който и да победи в гражданската война, каквото и да е развитието на ситуацията около нефтената промишленост на тази страна, тя няма да окаже сериозно влияние върху световните петролни пазари.

До много по-сериозни икономически последствия за Русия може да доведе нейното пряко вмешателство в сирийската криза. Макар че руските официални власти заявяват, че руската авиация нанася бомбени удари по позициите на бойците от ИД, многобройни източници в региона твърдят, че главната цел на тези удари са „умерената“ сирийска опозиция, воюваща против войските на Башар Асад. Като се има предвид, че ключовите държави в региона, Турция и Саудитска Арабия, подкрепят сирийската сунитска опозиция, то колкото по-продължително и мащабно е участието на руските въоръжени сили в сирийската гражданска война, толкова повече политически и икономически проблеми ще възникнат за Русия в региона.

Така например Руският фонд за преки инвестиции обяви за създаването на инвестиционни партньорства със суверенните фондове на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. В рамките на реализация на набелязаните планове тези фондове изразиха готовност да инвестират, съответно, $10 и $7 милиарда в проекти на територията на Русия. В условията на фактически затворените за руските банки и компании западни финансови капиталови пазари, капиталите на страните от Персийския залив се разглеждат от руските власти като една от възможните и желани алтернативи. Очевидно е, че в условията на продължителна военна операция на руската армия в Сирия, вероятността от реализацията на тези проекти рязко ще намалее.

Заради географското си положение Турция ще започне да играе ключова роля в изграждането на транспортна инфраструктура на границата на Европа и Азия. Най-вероятно, още в близко бъдеще на територията на страната ще започне изграждането на няколко газопровода, по които ще са възможни доставките на газ за Европа от Иран, Азербайджан и Туркмения. Освен това, през територията на Сирия могат да се направят газопроводи към Турция от Израел и Катар. Но ако израелският проект предвижда възможността да бъде построен морски газопровод извън териториалните води на Турция, то газопроводът от Катар неизбежно трябва да премине през сирийска територия. Ясно е, че докато в Сирия се води гражданска война, не може и дума да става за изграждането на газопровод, който да преминава през територията на тази страна. Теоретично, тази ситуация би могла да е от полза за „Газпром“, който активно лансира проекта си „Турски поток“, но се сблъска със сериозни ограничения и в достъпа му до турския пазар, и с големи проблеми във взаимоотношенията с турските партньори след несполучливите изявления на „Газпром“ за активното привличане на Гърция.

Но „Газпром“ не може сериозно да разчита, че невъзможността да получи катарски газ ще направи Турция по-мека в преговорите с руската компания, защото потребностите на тази страна от газ ще бъдат задоволявани без ограничения при всички положения. Освен това, изглежда в Европа вече има опашка за газ от катарския газопровод. За да започнат доставките на газ през Турция да са изгодни, трябва да съществува възможността да бъдат прехвърляни 15-20 милиарда куб. м годишно, а такова количество газ вече предварително е осигурено (Азербайджан, Иран, Ирак, Туркмения) – докато тръбопроводът се строи, тези страни могат да увеличат добива си.

В крайна сметка, руската военна операция в Сирия в краткосрочна перспектива не носи на Русия нито съществени загуби (разходи), нито обещава някакви забележими печалби. В същото време, в случай на по-сериозно и дългосрочно въвличане в гражданската война в Сирия, Русия може да се сблъска със забележими икономически загуби.

Авторът, Сергей Алексашенко, е нерезидентен Старши научен сътрудник в Института „Брукингс“ (Вашингтон), първи заместник председател на Централната банка през 1995-1998 г.

"Российская газета". Всички права запазени.