Операцията в Сирия: изгоди и рискове за Русия

Руското решение обаче има и недостатъци.

Руското решение обаче има и недостатъци.

Москва реши да участва в сирийската война и значително засили позициите си в света, но и пое сериозни рискове, свързани с възможността военното й присъствие в Сирия да се окаже за твърде продължителен период.

Като цяло, решението, взето от Москва, се вписва в рамките на по-широка стратегия на руското ръководство за сирийското направление. Нейната цел е конфликтът в Сирия да се уреди така, както това го вижда Кремъл. Макар и да признава необходимостта от промени в политическия режим на тази страна, Москва последователно настоява, че каквито и да било промени трябва да стават с постепенно преобразуване на съществуващите държавни институции, а не чрез незабавното им разрушаване със силови или каквито и да било други методи.

Руското ръководство възприема Башар Асад като гарант на оцеляването на Сирия като страна и като залог за успешна борба против „Ислямска държава“. Русия, както и преди, вижда в него участник в преходния процес – в преговори между режима и хората, които руските власти определят като „здрави“ елементи от опозицията. На този фон според Москва не може да има никакви разговори за оттеглянето на Асад като предварително условие за началото на преговорите.

По редица причини такъв подход не е по вкуса на Запада и някои страни от Близкия Изток. Москва обаче явно възнамерява да промени виждането им за ситуацията в своя полза и се опитва да постигне това, като действа по две направления. От една страна, по дипломатически канали още от пролетта на тази година Москва активизира диалога с международната общност, за да се опита да промени нагласата й спрямо Сирия.

От друга – руското ръководство започна да увеличава военната подкрепа за режима на Асад, за да гарантира оцеляването му до момента на началото на преговорите, а също и за да засили възможността на Русия да влияе на ситуацията както в Сирия, така и извън нейните граници. В този смисъл решението за нанасяне на въздушни удари и да разгърне (макар и ограничено) военно присъствие в Сирия даде в ръцете на Москва силен коз.

Първо, руското фактическо военно присъствие в Сирия значително увеличава шансовете на режима да оцелее.

Второ, окончателно се минимизира вероятността трета страна да извърши  военна интервенция срещу режима на Асад. По-рано Русия се опасяваше, че американската коалиция или турските сили биха могли да бъдат използвани за удар по сирийската армия, за да бъде отслабена, а Асад – свален. Сега такъв сценарий е малко вероятен. Заедно с това, прокарвайки идеята за създаване на алтернативна коалиция срещу „Ислямска държава“, включваща и режима на Асад, Москва бавно, но сигурно се опитва да извади Асад от изолация и отново да го легитимира като играч.

Трето, укрепват и позициите на самата Москва на дипломатическата арена. Отсега нататък ще бъде трудно да се взема каквото и да било решение за Сирия без нейното участие. Откакто започнаха бомбардировките, интензивността на контактите между Москва и Запада само се увеличи. Нещо повече, съдейки по всичко, руският министър на външните работи Сергей Лавров остана доволен от резултатите от преговорите с държавния секретар на САЩ Джон Кери.

Руското решение обаче има и недостатъци. Преди всичко поредното рязко действие на Москва в Сирия веднага след изказването на президента Владимир Путин в ООН е като плесница на Запада и редица близкоизточни страни, което пък силно усложнява каквито и да било опити за постигане на договорености.

Русия ще се изправи пред трудности и при изграждането на отношения със „здравата“ част от сирийската опозиция. Москва окончателно укрепи в съзнанието на опозицията образа си на непосредствен участник в конфликта, сражаващ се на страната на Дамаск. Сега всякакви опити на Русия да поеме ролята на посредник между сирийския режим и неговите противници ще срещнат много по-големи проблеми, отколкото имаше при подготовката за Москва-1 и Москва-2 (консултациите в руската столица съответно през януари и април 2015 година за уреждане на сирийската криза – бел. прев.).

И накрая, има и практически въпрос: а ще стигнат ли парите? Дори да предположим, че Москва ще се ограничи само с изпращане на авиация, това все едно ще бъде достатъчно скъпо мероприятие. При това войната с „Ислямска държава“ може да продължи не месеци, а години.

Николай Кожанов е консултант на програмата „Външна политика и сигурност“ на Московския център „Карнеги“.

Оригиналният текст на статията на http://vpk-news.ru/articles/2752

"Российская газета". Всички права запазени.