Ние не сме врагове

Сирийското „активно мероприятие“ на Русия я поставя в изгодно положение – тя може да не зависи от мнението на западните страни по повод начините за борба с ИД.

Сирийското „активно мероприятие“ на Русия я поставя в изгодно положение – тя може да не зависи от мнението на западните страни по повод начините за борба с ИД.

Дормидонт Вискарев
В изказванията си от последните няколко месеца Владимир Путин предлага нов дневен ред в отношенията между Русия и САЩ.

В Ню Йорк, Москва и на заседанието на клуб „Валдай“ в Сочи Путин призова световната общественост да се съсредоточи върху две цели – създаването на широка международна коалиция срещу ИД и възстановяването на държавността в Либия, Ирак и Сирия. Но САЩ отхвърлиха руското предложение за сътрудничество и се озоваха в ново за тях положение – Вашингтон загуби инициативата и е принуден да реагира на действията на Москва.

Забелязва се, че в думите на руския президент намаля негодуванието му по повод самоуправството на западните страни в международните въпроси. А преди време имаше негови речи, изцяло посветени на тази тема. Изглежда, Русия се отказа да се опитва да предизвика международен резонанс само с призиви за противопоставяне на ревизионистите и експериментаторите. Вместо това тя започна активно да действа по възстановяване на статуквото във важните от нейна гледна точка региони.

Сирийското „активно мероприятие“ на Русия я поставя в изгодно положение – тя може да не зависи от мнението на западните страни по повод начините за борба с ИД. Фактически, Москва създаде международна коалиция, която при това се състои само от заинтересовани от победата страни. За разлика от сирийската опозиция, на която залагат САЩ и ЕС, съюзниците на Москва – Сирия, Иран, Ирак, кюрдското опълчение – са реално борещи с ИД. В продължение на четири години те водят тази борба без външна помощ, а с руска помощ шансовете за победа забележимо се увеличават.

На срещата между Путин и Обама, която се състоя в края на септември в ООН, именно Сирия бе обсъждана по-подробно. Страните се договориха „да продължават взаимодействието“, което може да означава какво ли не. По-важното е това, че военните ведомства на двете страни получиха задачата да обсъдят детайлите на едно такова взаимодействие.

И макар че взаимното разбиране не се получи, това не е пречка за Русия – благодарение на това, че Русия се опира на съдействието на хора, които реално и напълно успешно се борят с ИД, а американците все не могат да намерят партньори в региона, с които биха могли ефективно да си сътрудничат. Важното е, че на този етап се намери действително важна материя за обсъждане между Русия и Запада.

Втората ключова теза от последните изказвания на Путин е за необходимостта от възстановяване на държавността в тези територии на Либия, Сирия и Ирак, в които в момента царят хаос и анархия. Москва първа предложи кардинално решение на проблема с бежанците от Близкия Изток, и това би трябвало да предизвика силен резонанс в тези европейски столици, които страдат от кризата с мигрантите. Вярно, рецептата не изглежда лека – възстановяването на държавността в тези региони, в които тя бе унищожена (много често с активна външна намеса), няма да е никак лесно.

Като междинен резултат от сътрудничеството между Русия и САЩ, в средата на октомври бе подписан меморандум за взаимно разбиране по безопасността на полетите в небето над Сирия. Той предполага изграждане на оперативна връзка между органите за военно управление на двете страни и оказване на взаимна помощ при възникване на кризисни ситуации.

Но тази координация не води до пълноценно сътрудничество и носи строго ограничен характер. Тя не предвижда размяна на разузнавателна информация и не означава подкрепа от страна САЩ за руската политика в Сирия. Отказът на САЩ от пълномащабно сътрудничество с Русия по сирийския въпрос е предизвикан от опасенията да не бъде породено недоволство у съюзниците им от Персийския залив и от нежеланието им руските позиции в региона да се усилят. Освен това, Вашингтон изпитва проблеми с изработването на комплексна регионална стратегия, и това ги принуждава да протакат.

Съдейки по тоналността в последните изказвания на Путин, Русия се е примирила с наличието на непреодолими разногласия със САЩ и НАТО, и не ги смята за пречка да действа по защита на националните си интереси. Изглежда, Москва за първи път се е съгласила с формулата за взаимоотношения, предложена от Джордж Буш-младши: „Ние не сме врагове, правете каквото си искате и ние ще правим каквото си искаме“. Русия действително прави това, което смята за необходимо, дори ако това предизвиква неодобрение в западните столици. Преди Москва се опитваше да подтикне партньорите си към създаване на „пространство на еднаква и неделима безопасност“ от по-слаби позиции. Да видим, какво сега ще се получи. Защото ние наистина не сме врагове.

Андрей Сушенцов е доцент от МГИМО, програмен директор на клуб „Валдай“.

"Российская газета". Всички права запазени.