Кой стои зад убийството на руския посланик в Турция: версии

Ковчег с тялото на руския посланик в Турция Андрей Карлов.

Ковчег с тялото на руския посланик в Турция Андрей Карлов.

Reuters
Москва и Анкара са на едно мнение, че убийството на посланика на Русия в Турия, Андрей Карлов, е терористичен акт. Ако той е целял да осуети започналото сближаване между Москва и Анкара, то засега може да става дума за обратното – за солидарност пред лицето на общия враг – тероризма, и за продължаване на търсенето на пътищата за урегулиране на Сирия.

Самият атентатор е убит, а това може да затрудни разследването на делото. Кой е стоял зад 22-годишния убиец, служещ в турската полиция, но в момента на нападението не е изпълнявал служебни задължения? Версиите могат да бъдат няколко.

Версия 1 – Фетхуллах Гюлен

В самата Турция с голяма популярност може да се ползва версията, подкрепяна и от властите, че зад убиеца уж стоят сили, близки до проповедника Фетхуллах Гюлен, който се укрива от властите в САЩ.

Наричат го вдъхновител на неуспешния опит за преврат през лятото. Гюлен е главният "враг на народа", с него е прието да се свързват много неприятности на турските власти. След провала на пуча президентът Тайип Реджеп Ердоган предприе вътрешни широкомащабни чистки и репресии, включително и сред силовите структури. Както е известно обаче, нито една чистка не може да бъде ефективна на 100%. Всички не могат да бъдат изчистени. А сред организаторите на преврата наистина е имало и такива хора, които са привърженици на по-твърда линия на Анкара в Сирия срещу Асад и, съответствено, против Русия. На тези хора действително е могло да не им харесва руско-турското сближаване. И те са могли да нанесат удар по него. А още повече е могло да не им хареса поведението на Турция в историята с практически завършилия пълен преход на контрола върху сирийския град Алепо в ръцете на силите на Башар Асад.

Версия 2 – ислямистите

Това засега по никакъв начин не официализирано взаимодействие между Анкара и Москва можеше да прерасне в много по-мащабно конструктивно взаимодействие по следвоенното изграждане на Сирия. Само че такъв сценарий може силно да не се хареса от ислямистите. Включително и на свързаните със Сирийската свободна армия (ССА).

Турция отдавна и активно вече "се е заиграла" с ислямистите и сега сама е сърбала попарата на този игра: в страната зачестиха терористичните актове. Част от тези ислямистки сили може да са се почувствали "предадени" и да са решили да ударят едновременно и по Русия, и по руско-турското сближаване.

Освен това зад организацията на убийството могат да стоят и други ислямистки сили извън ССА, чиито привърженици организираха бурно веселие в социалните мрежи във връзка с убийството. Това могат да бъдат сили, свързани с "Ан-Нусра" или "Ахрар аш-Шам". Те са подкрепяни, както е известно, от влиятелни сили в Катар и Саудитска Арабия, включително и близки до управляващите среди. Днес тези сили в Сирия явно са губещи. И те губят до голяма степен в резултат на руската военна намеса.

Зад убийството биха могли да стоят и сили, близки до "Ислямска държава". Турските спецслужби на времето се "заиграваха" и с ИД. При това чистки "заради връзки с ИД" не бяха направени, тези връзки просто в определен момент бяха "заметени под килима". Оттогава обаче може да са останали някакви контакти и съответните настроения сред силоваците.

Версия 3 – терорист-единак

Има и по-проста версия. Възможно е убийството да е дело или на терорист-единак, или на малка група ислямисти.

Подобни "структури" от един до трима души (по същество смъртници, индоктринирани от ислямската идеология) напоследък се активизираха в много страни.

При това 22-годишният силовак може да е бил подтикнат емоционално към убийството от информационната истерия, раздухвана от част от световните средства за масова информация спрямо действията на Русия и Асад в източен Алепо. Турските масмедии също не останаха настрани от тази кампания. И под въздействието на тази истерия убиецът да е решил да "отмъсти за Алепо".

Версия 4 – кюрдите

На теория е възможна и "кюрдската версия". Кюрдите, видите ли, отмъщават на Анкара за всичко, което тя прави в Северна Сирия, организирайки там "санитарна зона" на териториите, освободени от ИД, до голяма степен благодарение на усилията на кюрдските формирования.

При все това тази версия изглежда най-слабата: трудно е да си представим в турската полиция да работи човек, свързан с кюрдите. Етническият принцип в нея има неимоверно голямо значение.

Версия 5 – операция на НАТО

Накрая има и налудничава версия. Отделни руски политици твърдят, че убийството на посланика е едва ли не резултат от "тайна операция на НАТО".

За да се напишат детективски истории, това става. Също като не по-малко скандалната версия, че това уж е "отмъщение на Обама срещу Путин". Само че такава версия, ако за минута я разгледаме сериозно, се разбива от простия въпрос: за какво му е на НАТО casus belli (повод за война) с Русия? А това е именно casus belli.

И самият факт, че такива версии се разхождат из главите на някои политици, говори по-скоро за това колко лоши са сега отношенията на Русия със Запада и по-специално с Америка. В такава обстановка все пак е по-добре да не се изпада в прекомерни информационно-пропагандистки истерии.

Дo какво могат да доведат те, вече се вижда. Защото именно в такава истерия около Алепо стана убийството на посланик Карлов. И това е принципно важно – независимо от конкретните версии за това убийство.

"Российская газета". Всички права запазени.

Четете още: