До какво ще доведе конфликтът между Русия и Беларус?

Президентът на Беларус Александър Лукашенко на пресконференция в Минск, 3 февруари 2017 г.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко на пресконференция в Минск, 3 февруари 2017 г.

Reuters
Отношенията между Русия и Беларус редовно преживяват твърде емоционални кризи. Най-често те са свързани с икономическото положение в самата Беларус (кредити, приватизация, цени на газа) и с опитите на нейния лидер да излезе от създалата си ситуация за сметка на спада на градуса в диалога, и да се представи като жертва. Обикновено това беше твърде успешна тактика, която водеше до определени отстъпки от страна на Москва. Този пък обаче какво се е променило?

Погранични зони

Изглеждаше, че нищо страшно не се бе случило. Русия въведе режим на пограничните зони, аналогичен на режима, който самият Минск задейства още през есента на 2014 година. При това, ако се съди по разяснението на федералната служба за сигурност (ФСБ), не се планира да се правят никакви пропускателни пунктове или да се проверяват на границата автомобили, хора и тъй нататък. Става дума по-скоро за общо засилване на бдителността в пограничните райони.

Официалното обяснение е контрол върху нелегалната употреба на наркотици, контрабандата и проникването на нежелани лица. Истината е, че Беларус въвежда 5-дневен безвизов режим не само за напълно благополучните ЕС и САЩ, но и за далеч "по-мигрантоемки" страни от рода на Виетнам, Хаити, Гамбия, Индия, Китай и тем подобни. Разбира се, има много сериозно условие тези хора да са с действаща многократна шенгенска виза или виза от една от страните от ЕС с печат за влизане на територията ѝ и самолетни билети за обратния път. И все пак това създава неголяма уязвимост за проникване на нелегални мигранти.

Далеч по-силна загриженост сред силоваците, съдейки по експертни оценки, предизвиква възможността на руска територия да проникнат бойци на забранената в страната "Ислямска държава", включително от европейски страни, където те активно биват набирани. Както се казва, тук нещата стоят така – на война като на война – и тази част от заплахата трудно може да бъде недооценявана.

И накрая, реалната причина за създаването на погранични зони може изобщо да не е Беларус. Става дума не само за потенциални украински диверсанти, каквито вече не веднъж са били залавяни. Сегашното изостряне на ситуацията в Донбас е предизвикано само от стремежа на украинските политици, които губят почва под краката си и подкрепа отвъд океана, да запазят изключителния си статут и помощите. А това означава, че може да се очаква по-нататъшна ескалация и поток от бежанци. И за тази ситуация е по-добре да се подготвим отрано. Вероятно именно това е първопричината за действията на Москва.

Ходовете на Лукашенко

Вторият фактор, който би могъл да е предизвикал подобна реакция на Кремъл, са отношенията вътре в Евразийския съюз. Не е много ясно дали Александър Лукашенко е съгласувал това решение или не го е съгласувал с партньорите си от интеграционния алианс.

Това не е първият ход на Минск спрямо съюзни структури. Човек може скромно да се замисли за особената позиция на Беларус в организацията на Договора за колективна сигурност и откровеното нежелание да предоставя войски в случай на криза. Може да не се забелязва демонстративният отказ на Лукашенко да бъде разположена авиобаза в Беларус, не че тя беше много необходима, но след всички съгласувания да затръшнеш вратата не е много красиво според политическите норми. Това поставя съюзника в неловко положение. Неотдавнашният отказ на Лукашенко да посети Петербург, за да бъдат подписани документи на ЕвразЕС, бе пряко предизвикателство към структурата, предизвикало недоумение сред държавните лидери на другите страни.

Политически ветропоказател

Най-сетне идва третият фактор – промяната на отношенията между Русия и Европа. По-рано на опитите на беларуския лидер за "многовекторност" се гледаше през пръсти. За всички е очевидно, че Лукашенко стана главният бенефициент и от руските контрасанкции, и от "минския формат" за Украйна. Само че при сегашните условия, когато на фона на подобряването на отношенията със САЩ видимо се влошават отношенията на Москва с европейските столици, подобен "политически ветропоказател" може да бъде опасен. Още повече, че в Европа не за първа година се правят коментари как Беларус трябвало да бъде откъсната от Русия и така да ѝ се помогне да повтори съдбата на Украйна. Разбира се, има и други политици, според които Русия и Европа трябва заедно да помагат на Беларус при прехода, когато Лукашенко все пак си отиде от поста. Засега обаче техните гласове не се чуват толкова добре.

Най-вероятно за Минск конфликтът, както обикновено, ще приключи благополучно. Лукашенко обаче трябва да разбере, че светът се е променил. А тези политически пируети, които бяха добри за началото на новия век, днес вече предизвикват все по-голямо раздразнение. Разбира се, Русия няма да се откаже от съюза с Беларус, но важно предупреждение, под една или друга форма, ще бъде отправено към Минск. И едва ли то ще бъде в сферата на охраняването на границите, а по-скоро в най-болезнената за беларуския президент търговско-икономическа област.

*Авторът е руски политически и обществен деец.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.