Ще накара ли Тръмп Китай да сключи военен съюз с Русия?

Reuters
Избирането на поста президент на САЩ на Доналд Тръмп в никакъв случай не означава отказ на Вашингтон от предишната политика спрямо Китай и Азия. Тъкмо обратното, Тръмп по-решително от предишните лидери въври към изостряне на отношенията. Василий Кашин разсъждава по темата дали тази политика на САЩ ще накара Пекин да преразгледа принципите си и да сключи на практика военен съюз с Русия.

За правилна оценка на възможното влияние на политиката на новия американски президент Доналд Тръмп върху китайското военно планиране е необходимо да се освободим от две важни заблуди.

Първата заблуда е, че в нападките си срещу Китай Тръмп е пълна противоположност на политиката на администрацията на Барак Обама. Това не е така. Решението за завой в Азия и комплексът от мерки, свързани с подготовката на евентуален конфликт с Китай, се очертаха при предишната администрация.

Именно тогава САЩ пристъпиха към засилване на военното си присъствие в Тихия океан и започнаха да укрепват съществуващата система на военни съюзи. А що се отнася до тенденцията към засилване на военното и военно-техническото сътрудничество с Тайван, то тя бе явно изразена още при президентството на Джордж Буш-младши.

Тръмп отхвърли ключова инициатива на Обама в сектора на икономическата дипломация в Азия – Транстихоокеанското партньорство, но той направи това по дълбоко вътрешно-политически причини. Споразумението предизвикваше ненавист сред избирателите му и те не биха простили на Тръмп опити то да бъде оставено в сила.

Търканията между САЩ и Китай ще се засилват

Във военно-политическите аспекти на политиката на САЩ в Тихия океан президентството на Доналд Тръмп не представлява смяна на курса, а водене на стария курс с много по-голяма решителност и последователност.

Напрежението в американско-китайските отношения вече се засилваше, а сега ще се засилва по-бързо. Заплахата от внезапна криза съществуваше и по-рано, сега тя стана по-значима. При все това, основните фактори, влиянието върху китайското военно и военно-политическо планиране и досега запазват силата си. Просто скоростта на вече започналите през последните години процеси, свързани с активизирането на китайската външна политика, с втвърдяването на политическата линия в конфликтни ситуации и т.н. може да се повиши.

Второ, необходимо е да се взема под внимание бавният темп на повечето военни програми. Сроковете на създаване на сложни и скъпоструващи системи оръжия нараснаха многократно и понякога могат да достигнат до 20 и повече години. Много от новите системи оръжия, за които Китай съобщава, че започват да се разполагат, например ракетата DF-41, започнаха да се разработват още в края на 80-те години на миналия век, тоест преди 30 години. Политическите промени в нашия свят стават по-бързо в сравнение с практическото въвеждане на военно-техническите иновации.

В резултат планирането трябва в значителна степен да отчита всевъзможни малко вероятни рисковани сценарии. И именно затова китайското военно планиране още от 90-те години в голяма степен се изграждаше около различни варианти на сблъсък със САЩ. Така в тази сфера ще става дума по-скоро за ускоряване на отдавна започнати програми, а не за смяна на жалоните.

Китай няма да се откаже от принципите си

Засилването на американския натиск върху Русия, станало през 2014-2016 г., доведе до значително активизиране на руско-китайското сътрудничество във военно-техническата сфера.

Мащабите на двустранното военно-техническо сътрудничество отново нараснаха и се доближиха до рекордните показатели от 90-те години и началото на първото десетилетие на този век (през 2016 г. доставки са за над $3 млрд.). Съвместните военни учения станаха още по-сложни и разнообразни.

Новият кръг на американски натиск върху Китай очевидно ще съдейства за засилването на заинтересоваността на Пекин от взаимодействие с Москва. По практическите аспекти на това взаимодействие обаче вече е направено много.

Провеждат се ежегодни големи учения с участието на сухопътните войски, ВВС и флота, не толкова мащабни компютъризирани учения на силите на противоракетната отбрана на театъра на бойните действия, многобройни съвместни тренировки на антитерористични и правоохранителни подразделения, обмяна на делегации и т.н.

По-нататъшно сериозно движение напред би било свързано с придаването на официален характер на вече постигнатото равнище на военни връзки чрез сключването на военно-политически съюз. Такъв съюз би създал условия за съвместни действия на двете страни в различни части на света и би поставил Китай под руския "ядрен чадър". Само че такава стъпка би изисквала да се преразгледат основополагащи принципи на външната политика и на Китай, и на Русия. В Китай, който от много години се придържа към отказ от военни съюзи по принцип, такъв завой е най-сложен, макар че по тази тема се водят дискусии.

Така, може да се предположи, че по-агресивната политика на администрацията на Тръмп ще доведе до известно ответно втвърдяване на политическата линия на КНР и увеличаване на инвестициите в отбраната и отбранителната промишленост.

Може да има и известно нарастване на броя и мащабите на съвместните военни учения с Русия, възможно е и разширяване на програмите за военно-техническото сътрудничество с цел да се ускори изпълнението на важни китайски военно-технически проекти. Засега няма признаци за готовност на Москва или Пекин да преразгледат основите на политиката си и да сключат съюз.

*Василий Кашин е старши научен сътрудник в московския Институт за далекоизточни изследвания и във Висшата школа по икономика. Изложените от него идеи са лични.