Меркел изпробва границите на прагматизма и търпението на Путин

Руският президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел се срещнаха в Сочи във вторник (2 май) след две години на отчуждение и въпреки редовните вербални престрелки на редовните разговори по спазването на Минските споразумения.

Като претекст за рандевуто на високо равнище между двамата лидери бе използвана подготовката за срещата на върха на Г-20 в Хамбург през юли, но за всички бе ясно, че това е просто повод, а не причина.

Всъщност, дори и самото място, където се проведоха разговорите, – реновираният черноморски курорт Сочи, не успя да смекчи позициите на Меркел и Путин, които остават на разнопосочни мнения по цяла плеяда от въпроси във външната политика, споменати надлежно в официалния дневен ред.

Червените линии, които не могат да се прекосяват

Меркел и Путин обсъдиха нестабилната крайна фаза (или може би не?) на гражданската война в Сирия, проблемите в самопровъзгласените републики в Донбас и централната власт в Киев, благородната кауза за борба с международния тероризъм и незавидното състояние на двустранните отношения.

В навечерието на пътуването до Сочи говорителят на Меркел Щефан Зайберт даде да се разбере, че "над отношенията сянка хвърлят две теми... анексирането на Крим в разрез с международните закони и дестабилизацията на Източна Украйна" от наречените от него "проруски" сили.

След като залозите бяха вдигнати по този начин, стана ясно, че желанието на Путин "напълно да нормализира" двустранните отношения, изразено на среща с германския външен министър Зигмар Габриел през март, не е нищо повече от еднопосочно пожелателно мислене.

Никоя от страните не можеше да прекоси определени червени линии. Москва се отнася плахо към авантюристичната политика на Германия, която през 2014 г. заложи на държавния преврат в Киев, за да привлече Украйна по-близо до Запада, обръщайки гръб на своята дълго поддържана балансирана позиция.

Статутът на асоцииран член на ЕС щеше да бъде даден за сметка на историческите, културни и взаимоизгодни икономически контакти на Украйна с Русия.

Фактическата подкрепа, която Берлин даде на принудителната "смяна на режима", както я наричат американските неоконсерватори, в една европейска страна, бе сметната от Москва за недалновидно и егоистично нарушение на международното право, накарало по-индустриализираните и технологично напреднали райони в Донбас да въстанат срещу чуждестранната намеса във вътрешните дела на Украйна.

Освен всичко останало, остава и спорният въпрос за т. нар. "анексиране" на Крим – и той вероятно няма да бъде преодолян скоро.

След като парламентът в Косово прие декларацията за независимост на 17 февруари 2008 г. на събрание, на което присъстваха 109 от общо 120 депутати, Германия призна една нова държава, която формално все още беше провинция на Сърбия.

Берлин призна самопровъзгласилата се държава три дни по-късно – на 20 февруари 2008 г., с което одобри разделянето на Сърбия, след като германските бомбардировачи удариха мишени, включително цивилни, в страната, в която нахлуха през Втората световна война.

Москва и Берлин не се разбраха и за законността на референдума в Крим, на който 95% от жителите на полуострова гласуваха отново да се присъединят към Руската федерация. С оглед на косовския прецедент германското правителство прилага двойни стандарти. И това не е коректно – от морална гледна точка.

Снимка: Reuters

Санкциите удрят двупосочно

Германия поведе въвеждането на секторни санкции от страна на ЕС срещу Русия през 2014 г. и оттогава е в челните редици на редовното удължаване на този дискриминационен режим.

През 2012 г. стокообменът между Германия и Русия достигна забележителното ниво от $89,8 млрд. Германският износ за Русия по онова време бе на стойност около $42 млрд. След това търговията започна да се свива. През 2015 г. германските фирми с договори с руски партньори успяха да продадат стоки и услуги за едва $24,5 млрд.

Контрамерките, които Москва въведе, свалиха отношенията с още едно ниво надолу. През април специалният докладчик на ООН за негативното въздействие от едностранните принудителни мерки Идрис Джазаири направи следната оценка: "Загубите на страните, въвели санкции [срещу Русия], се равняват на над $100 млрд. Ако към тях добавим и загубите, които търпи Москва в резултат на санкциите, по много груби сметки Русия е загубила 1% от брутния си вътрешен продукт".

Всъщност по изчисленията на Джазаири загубите на Русия са два пъти по-малки от тези, които търпи Западът. А Германия е в редиците на губещите.

И все пак, "около 5200 фирми с германски капиталови инвестиции останаха в Русия и се готвят икономиката отново да потръгне", коментират от външното министерство на Германия. Тамошните експерти отбелязват още, че през 2016 г. "имаше признаци за леко съживяване на германо-руските търговски отношения, включително на преките германски инвестиции в Русия, които се увеличиха до $2,2 млрд. през първата половина на годината".

Въпреки това ударът върху търговските отношения вече е нанесен, а пропуснатите възможности за бизнес не спират да се трупат.

"Ако конфронтацията продължи, ние в Европа ще платим висока цена. И двете страни се нуждаят една от друга, за да решат важни европейски и международни политически въпроси", заяви в навечерието на посещението на Меркел в Сочи Волфганг Бюхеле, председател на германската Комисия за икономически връзки с Източна Европа.

Още по-тревожна за германците е лицемерната политика на конкурентите. "Европа загуби близо 20% от обема на търговията си поради санкциите, докато САЩ, която натисна ЕС да се присъедини към антируските икономически мерки, всъщност увеличи търговията си с Русия със 7%, въпреки санкции", твърди консултантът от Световната банка Оливие Дозон.

Трудно е да оспорваш фактите. Както отбелязва и Блумбърг, "откакто поведоха тласъка за западни санкции срещу Русия заради Украйна преди две години, САЩ изпревариха Турция, Япония, Полша и Южна Корея и в момента са петият по големина търговски партньор на страната извън бившия СССР".

Ако това не е двоен стандарт, значи е троен стандарт.

Решетников: Европейските колонии на САЩ започнаха борба за независимост

Дисиденти на борда

На фона на подобен "противоречив" опит във войните с Русия, Меркел е изправена пред нарастваща опозиция вътре в германската политическа класа и бизнес елит.

Вече агонизиращото разделение между Християндемократическия съюз (ХДС) и Християнсоциалния съюз (ХСС) по наболелия въпрос за бежанците и мигрантите, които Германия очевидно вече трудно поема, се влоши от прагматичния подход към отношенията с Русия, демонстриран от лидера на ХСС Хорст Зеехофер. Управляващата коалиция на двете партии редовно се кара, а това не ѝ носи точки в очите на електората.

Сол в раната посипа и Вили Вимер, бившият държавен секретар на министър на отбраната на Германия и член на партията на Ангела Меркел – той заяви, след като посети Крим, че продължаването на антируската политика е престъпление срещу Европа.

Предизборната математика издава и трудното положение на г-жа Меркел на вътрешния фронт. Социологическо проучване от февруари показа, че ако Социалдемократите (СДП) влязат в партньорство с Левицата и Зелените и създадат, според германската политическа цветова система, червено-червено-зелена коалиция, тя би получила мнозинство, ако изборите бъдат проведени след седмица.

Неотдавна, осъзнавайки противоречивия имидж на бившите комунисти (Левицата) в очите на консервативния електорат, СДП започна да флиртува с либералите (жълтите), като намекна за възможна "зелена светлина" за коалиция, оцветена в червено, жълто и зелено.

Който и от двата сценария да се сбъдне и като се вземе предвид "факторът Шулц" (лидерът на СДП Мартин Шулц се позиционира като германския Робин Худ, който ще обира богатите, за да дава на бедните), евентуален четвърти мандат за Меркел изобщо не е сигурен.

С Тръмп наум

Третата страна, която бе невидима, но вездесъща на рандевуто в Сочи, бе президентът на САЩ Доналд Тръмп. След като действа по импулс, даден от дъщеря му Иванка, и бомбардира държавна въздушна база в Сирия заради информации за химическа атака, която все още не е разследвана от международните инспектори, Тръмп доказа славата си на непредвидим  "шериф в града", както се беше нарекъл Джордж Буш след настаняването си в Белия дом.

Това се случи на фона на доста неубедителните резултати от първата среща между Меркел и Тръмп, която бе претоварена от американските искания и инструкции към ЕС и особено към Германия, както и на фона на противоречията по проблема с бежанците, споразуменията за свободна търговия и ангажиментите на САЩ към НАТО.

Защо Москва и Тръмп разговарят на различни политически езици

Объркващото подрънкване с оръжие, което САЩ демонстрира в Североизточна Азия срещу Северна Корея, но чийто адресат по всяка вероятност бе Китай, остави Южна Корея и Япония в дълбоко, макар и скрито безпокойство дали "новият шериф в града" няма да разпилее квартала им на пух и прах.

Европа надлежно отбеляза това показване на мускули и не бе успокоена от видяното. Разбираемо, докато обсъждаха наболелите регионални конфликти, а те не са малко, Меркел и Путин имаха Тръмп наум – с неговата непредсказуемост, която никой не може да контролира.

Готови ли сме за непредвидимото?

Както се очакваше, срещата в Сочи не донесе пробиви. Естествено, целта ѝ не бе да се превърне в точка на обрат в заболелите отношения – по очевидни причини.

Пропастта в политическата визия, моралните стандарти и дори управленския стил, която зее между Путин и Меркел, е твърде голяма, за да може да бъде запълнена с ход в стил Вили Бранд.

В най-добрия случай на тази среща Москва може да гледа като на еднократен конформистки жест в навечерието на срещата на върха на Г-20 и септемврийското изборно изпитание за Меркел. С други думи – жест с малко значение и пренебрежими последствия.

Случайната или не среща в Сочи обаче не бе просто изпитателен балон с горещ въздух. Тя бе навременна проверка на намеренията на фона на засиления риск западните политици и медии да паднат в капана на собствените си войнствени и безотговорни прогнози за назряваща Трета световна война.

Ударите от евентуална Трета световна война, която псевдо-анализаторите в "глобалистките медии" толкова обичат да предъвкват, се смятат за цяр срещу глобалните, разбирайте на САЩ, страдания: тя би могла да забави спукването на американския дългов балон и да възпре възхода на незападните центрове на икономическа и геополитическа сила.

Но преди всичко срещата в Сочи бе тест за границите на прагматичния подход и търпението – както на Берлин, така и на Москва – към влошаващата се непредсказуемост на глобалната политика.

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.