Русия ще развива методите на икономическата дипломация и меката сила

Коментар

Фьодор Лукиянов, председател на Съвета по външна и отбранителна политика на Русия

Можем да говорим за по-ясно построена система от приоритети в руската външна политика. На първо място, това се отнася до отношенията със страните от постсъветското пространство. В сегашния документ важността на сътрудничеството със страните от ОНД е описана по-ясно и по-определено от гледна точка на външнополитическите приоритети.

Подчертава се необходимостта от укрепване на Евразийския съюз, на всестранните връзки с цялото постсъветско пространство, от което може да се направи изводът, че в баланса на руския подход към глобалните и регионални проблеми се акцентира върху отношенията с най-близките съседи.

По отношение на западните страни голям акцент се слага върху прагматичната страна: за укрепване на икономическия потенциал на Русия.

Трябва да се обърне внимание на това, че независимо от активно водените през последните 2-3 години разговори в обществото за преориентация на руската дипломация към азиатския регион отношенията със западните страни, както и преди, стоят по-високо в йерархията на руските външнополитически приоритети. На първо място са страните от ОНД, после идва Западът и чак тогава азиатският вектор на сътрудничество.

По мое мнение, тоналността на днешната концепция е пронизана от тезите за това, че светът е наситен със заплахи. В документа особено се подчертава това, че е изключително трудно да се предвидят дадените рискове, а понякога това е почти невъзможно. При тези условия особено важни стават базовите неща, отнасящи се до всяка страна. Става дума за понятието „национална идентичност“.

От стабилността, формулировката и разбирането на този проблем до голяма степен зависи днешна глобална сигурност. В документа точно е отбелязано, че светът е място за взаимодействие, а възможно и за сблъсък и конкуренция на различни национални идентичности. Това, по мое мнение, отличава сегашния подход на руската външна политика от този, който беше определен по-рано.

Продължително дълго време руската дипломация, руските власти се опираха на прагматизма: колкото може по-малко идеология, колкото се може повече конкретни неща и интереси. Сега върви някакво преосмисляне на подходите. Да, прагматизмът е важен, но без някакви ценности и  идейна основа външна политика не може да се развива.

В дадения момент въпросът за формирането на някакви конкретни принципи на такава идентичност остава открит. Очертани са само нейните контури и щрихи.

Внимание от новите постановки привлича въвеждането на понятието „мека сила”, която всъщност е проекция на собствената идентичност върху други страни и останалия свят. Такова съществено внимание, отделяно на меката сила, косвено свидетелства за това, че Русия има намерение да събере свой идейно-нравствен багаж с цел да го предлага като алтернатива на световния пазар на ценности. Икономиката в този случай не остава встрани.