Непредсказуемостта поражда недоверие в отношенията между Русия и ЕС

Откъде се появява недоверието между Русия и ЕС и как страните да се научат на доверие помежду си?

Във връзка с очевидните разногласия между Русия и ЕС не се ли връщаме във времената на студената война?

Игор Иванов: Проведената от нас конференция имаше формален повод – 10-годишнината от срещата на върха между Русия и ЕС през май 2003 година. Защо вземаме тъкмо тази отправна точка? Аз бях на тази среща, в която участваха президентът на Русия Владимир Путин и ръководителите на всички държави-членки на ЕС и десетте страни кандидати за ЕС.

Прекрасно помня, че преди 10 години имаше огромен ентусиазъм. Заседанията протичаха така, че налагаше впечатлението за празник, празник на обединението. И мнозина останаха с впечатление, че ние наистина сме прекрачили границата на студената война и отваряме нова страница за една голяма Европа.

Но, за съжаление, както това понякога се случва в политиката по различни причини – и не трябва сега никого да виним, - този процес, вместо да набира сила, започна лека-полека да заглъхва. 

Какво се случи?

И.И.: Сега сме в ситуация, когато се развиват търговско-икономическите отношения, бизнесът все повече и повече търси възможности за сътрудничество – и европейският бизнес в Русия, и руският бизнес в Европа.

За нас Европа е основен търговски партньор, при това с такава преднина, че в близка перспектива никой няма да може да го замени, нито Китай, нито Азия, защото това, което получаваме от Европа, не можем да получим от азиатските страни. И това, което внасяме в Европа, няма да внасяме в азиатските страни в такива обеми.

В резултат се получи, че икономиката и икономическите връзки се развиваха, ние влязохме в Световната търговска организация, а политиката остана на заден план.

Днес е очевидно, че стана разрив в икономическите връзки, дългосрочните интереси и политическата форма, която трябва да осигурява благоприятно развитие. Затова мнозина изказали се на конференцията посочиха липсата на доверие между нас. 

Какво да се направи, за да се върне доверието?

И.И.: В годините на студената война недоверието бе вследствие на идеологическа несъвместимост, но днес такава няма. Днес недоверието идва от непредсказуемостта, когато едната страна не знае, какво ще направи другата.

Защо е показателен примерът с Кипър? Защото в Европа прекрасно разбираха, че Русия има своите интереси в Кипър. И ако се приемат някакви решения, още повече такива решителни, по отношение на банковата система в Кипър, то в Евросъюза прекрасно разбираха, че руските интереси ще бъдат засегнати. Те трябваше, ако не да се консултират, поне предварително да информират (Москва – бел.ред.).

Когато съществува такава непредсказуемост и възникват такива ситуации, първата реакция е: това е направено срещу нас, за да ни навредят. Не за да спасят европейската банкова система, не за да решат някакви вътрешноевропейски проблеми, а именно за да навредят на Русия. Ако е така, тогава и ние ще вредим. От пакост на пакост в резултат, вместо да се занимаваме с търсенето на съзидателни решения, ние се озовахме в тази динамика.

В хода на конференцията участниците говореха за това, че е необходим постоянно действащ преговорен механизъм, за да вървим към укрепване на правните основи. Освен това са необходими превантивни механизми за кризисните ситуации, призвани да предотвратяват различни ексцесии и неразбиране. Тоест трябва да се създават такива форми на сътрудничество, които да позволяват по-добре да се разбираме помежду си. А най-добрата форма за това е диалогът. 

Какво може да донесе такъв диалог?

И.И.: Струва ми се, че такъв диалог е много необходим днес. Но той, естествено, сам по себе си няма да реши проблемите. Той ще ги постави, но по-нататък са необходими последователни преговори.

Ако говорим стратегически, аз не виждам никакви сериозни непреодолими проблеми за перспективите между Русия и Европа, които биха ни тласкали към изостряне на конфронтацията. Ние може да имаме различни гледни точки за ситуацията в Сирия, за проблема в Кипър и т.н. Това е нормално.

Днес ситуацията в света толкова динамично и непредсказуемо се развива, че готови рецепти няма. Търсят се необходими решения и в хода на това търсене, разбира се, може да има различни гледни точки, каквито има и вътре в самия Евросъюз, и между съюзниците, между САЩ и ЕС.

Затова не си струва да се драматизира ситуацията, за да не определя характера на отношенията. Обратно, необходимо е характерът на отношенията да допринася за взаимното разбиране дори по въпроси, които имат временни разминавания.

Съкратен вариант
Оригиналът - http://ria.ru/interview/20130322/928562935.html

"Российская газета". Всички права запазени.