Губи този, който няма своя идеология

Един от създателите на руската IT-индустрия Игор Ашманов предупреждава, че съвременните войни ще започнат с разбиване на информационния суверенитет.

Игор Станиславович, днес все по-често се говори за информационни войни. Те с какво са опасни?

Живеем в епоха, когато под лозунга на глобализацията и единните общочовешки ценности се рушат традиционните суверенитети. И първият, ключов инструмент на разбиването са информационните войни. Последните събития в бивша Югославия, Ирак, Либия, Сирия сочат, че с информационни средства може да се смени един режим, да се оправдае военна намеса, да се укрие истината за реални събития. Всъщност информационното надмощие днес е аналог на господството във въздуха през миналите години. 

Защото днес ключов елемент на суверенитета е цифровият суверенитет. Това е право и възможност на държавното правителство самостоятелно и независимо да определя както вътрешните, така и геополитическите национални интереси в областта на цифровите технологии. Информационният имунитет е въпрос на националната сигурност на всяка страна.

А какво включва понятието цифров суверенитет?

Това не е просто защита от вируси, атаки, разбиване, изтичане, кражба на данни, спам, но и от изключване на кризисната инфраструктура поради намесата на външни сили. 

За съжаление в повечето страни защитата на електронния суверенитет е слаба. За последните няколко години лабораторията Касперски вече откри 4 бойни вируса (потвърдено от лидера на антивирусния пазар в Америка Симантек). Проучванията им показаха, че създателите им изобщо не са група физически лица – крадци на лични данни или пари от кредитни карти. Тези вируси са създадени на държавно ниво. Разработката на един или два такива вируси в лабораторията Касперски възлиза на $100 млн. Нито една група хакери не може да си позволи такова нещо. Вирусите са толкова сложни, че със сигурност са разработвани в течение на много години от група хора с много висока квалификация. 

В идеалния случай една държава, която претендира за цифров суверенитет, е длъжна да притежава електронен щит: собствена апаратна, програмна и мобилна платформа, собствена медийна структура, телевизия, интернет, собствени системи и средства за пропаганда и водене на информационни войни, развита идеология и закони.

Кога да очакваме кибернападение?

Вече преживяхме и наблюдавахме няколко информационни войни: разпадането на Съветския съюз, събитията в бивша Югославия, Ирак, Либия и т. н. Следим социалните мрежи и масмедиите и можем категорично да заявим, че информационната война на наша територия е започнала отдавна и засега „господството във въздуха“ принадлежи на потенциалния противник. Нали операционните системи, социалните мрежи, апаратните средства по света и у нас са 90% американски.

Каква готовност има Русия за такова нападение?

Смята се, че в развитието си изоставаме от американския интернет минимум с 3 - 5 години, въпреки че сега разликата намалява. Днес държавата не притежава нужните инструменти за защита.
Не ни достига пълната технологична верига, която да поддържа цифровия суверенитет. Има определено раздвижване в тази насока, но трябва още много да се работи.

Какво следва да се предприеме най-напред?

Тези дупки трябва да се кърпят. Ако нямаш цифров суверенитет, в крайна сметка ще изгубиш и този, който имаш. Тези виртуални, сякаш невидими, неща в крайна сметка завършват с бомбардировки, пожари, кръв, сираци и вдовици. Нагледен пример за това е „арабската пролет“.

Китай тъкмо е започнал да придобива цифрова независимост: произвеждат свои процесори, системен и приложен софтуер. Освен това имат огромен пазар, който възвръща всички разходи.

И на нас ни трябва цялостна технологична верига - от процесора и рутерите до офисните програми. Също така ни е нужна собствена система за защита от информационна война. Иначе казано, трябват хора, които разбират геополитическата ситуация, познават тънкостите на технологиите, спецификата на интернет средата и социалните медии и са готови да прилагат знанията си за благото на страната.

Например в Съединените щати вече е създадена войска „за обслужване на американските ценности в света“, което бе обявено от Пентагона още миналото лято. Закупената от Пентагона система за водене на информационна война позволява на един войник да управлява 50-100 акаунта в туитър или фейсбук, които се държат естествено и напълно различно.

Ще дам прост пример: за да се превърне дадено събитие в тенденция в руския туитър, трябва да се направят 4-5 хил. споделяния с определен таг. Този таг става тенденция и се задържа половин ден. Милиони граждани му вярват и новината става общонационална.

Самата среда на социалните медии допринася за информационната война – настъпилите в нея промени са кардинални. 
Информацията се е обезценила: до 95% от информацията в социалните мрежи е плява. Например в руския туитър има 7- 8 млн. акаунта. От тях истинските са 1-1,5 млн., които изобщо влизат в мрежата. От тях 500 - 700 хил. са роботи. Дневно 4 - 5 млн. съобщения в туитър са на 95% споделяне. Напоследък във фейсбук или в туитър постоянно се бълват фалшиви съобщения. Това са действията на големите професионалисти, които изпращат предимно търговски спам. А по време на избори или други важни кампания с помощта на тези мощности се разпространява политическата пропаганда.

Днес само американците имат пълноценен цифров суверенитет. Положението в Русия засега е амбивалентно - правителството подкрепя създаването на информационен щит. Съществуват операционни системи за нуждите на държавата, произвеждат се процесори, сформира се кибервойска, създадени са подразделения за информационна война в социалните мрежи и т. н. Във всеки случай те трябва да защитят своето информационно пространство.

Как?

След взривовете на кулите в САЩ през 2001 г. според закона „Патриотичен акт“ спецслужбите подслушват и следят абсолютно всички. Западът старателно разчиства информационното си пространство и се опитват да ни попречат да получим информационен суверенитет. В Русия всеки опит за контрол в интернет предизвиква ответна реакция на хор от познавачи на демокрацията, който опява погазената свобода на словото. Така че днес Западът диктува правилата на играта.

Ако електронният щит все още може да се построи без каквато и да е идея за това, а единствено от чисто технически съображения за безопасност, то информационният щит не може да бъде създаден просто така, без идеология.

А създаването на идеология струва скъпо. Ако тя е произведена в чужбина, тогава винаги играеш по чужди правила. Идеологията трябва да се създава в страната. И трябва да се защитава и поддържа от информационния суверенитет.

"Российская газета". Всички права запазени.