Известният бежанец Едуард Сноудън

Ръководителят на комисията към Обществената камара за сигурност на гражданите и взаимодействие със съдебно-охранителните органи и председател на Обществения съвет към МВР на Русия Анатолий Кучерена напоследък стана широко известен като човека, който защитава американския ни гост Едуард Сноудън. В разговор с члена на президиума на Асоциацията на юристите в Русия Михаил Барщевски адвокатът описва правните тънкости на статута на бежанец, живота и заниманията на Сноудън в момента.

Преди всичко нека изясним правната страна на въпроса. Едуард Сноудън твой клиент ли е или му помагаш на обществени начала? Как изобщо стана така, че ти се озова край американеца?

Официално той е мой клиент. Но междувременно му върша и редица други услуги, извън чисто правните. В нашата професия много често помагаме на хората независимо как ще се развият отношенията ни в бъдеще. 

Първоначално към нас се обръщат за правна помощ, а впоследствие могат да възникнат други въпроси, включително и от битово естество, както впрочем се получи с Едуард Сноуден. И на практика не можах да му откажа, защото в Русия е съвсем сам. Без родители, роднини, абсолютно сам. А що се отнася до това, че съм „до“ Едуард, то той лично ме потърси с молба за съдействие.

Моля те да припомниш какъв е сегашният му статут и защо се наложи толкова дълго да живее на летище „Шереметиево“?

Той получи статут на бежанец. А остана на „Шереметиево“, защото не можеше да реши какво да прави, тъй като не познава нашето законодателство. За да остане и подаде различни заявления или да се обърне до руските власти, той трябва най-малкото да познава и разбира нашите закони. Всъщност затова ме покани – да му разясня спецификата на руското законодателство.

Например обсъдихме на практика всички процедури, през които трябва да премине, ако желае да получи временно убежище.

В крайна сметка той стигна до извода, че трябва да мине по опростената процедура, тоест да се обърне в миграционната служба, за да получи временен статут или временно убежище с най-кратък престой, който съгласно руското законодателство е една година. 

Беше му издадено удостоверение за статут на временен бежанец, което му позволява да се ползва от всички права и задължения на руски гражданин, с изключение на правото да работи като държавен служител и да гласува.

Наскоро в САЩ говорих с един много известен американски адвокат, мой дългогодишен приятел. Той ме попита защо не предадохме Сноудън. Отговорих му: „На какво правно основание можехме да ви го предадем, след като самите вие му отнехте паспорта и така го лишихте от американско гражданство? Не e осъден от американски съд и не е гражданин на САЩ. Защо тогава да го предаваме на вас, а не например на Китай, Венецуела или Великобритания?“. Тогава приятелят ми американец, но преди всичко адвокат, отвърна: „Да, сигурно си прав“. 

Получи се наистина забавна история. Докато пътува от Хонконг за Русия, американците му анулират паспорта. Дори е изпратена телеграма до нашето външно министерство и министерство на правосъдието. И когато той каца на летище „Шереметиево“, паспортът му е вече невалиден. Но не можаха да му отнемат американското гражданство. Опитаха се, но не се получи, понеже процедурите в САЩ са доста строги в това отношение. Затова той си остава американски гражданин, но с невалиден паспорт. Когато разговарях с представители на американското посолство, в Москва те настояваха за среща с него на всяка цена. Но Едуард винаги отказваше, а аз им казах, че той не е арестуван и срещу него няма предявени обвинения на територията на Руската федерация. Затова свободата му не е ограничена и е в правото си сам да реши дали да се срещне с тях или не. Американците сами си създадоха този проблем. 

Когато им предложих да му подновят паспорта, за да може той да прецени къде да отиде, те ми отвърнаха: „Можем да му подновим паспорта, но само за да влезе в САЩ “. Това обаче не устройваше моя клиент.

Знае се, че президентът Владимир Путин предостави на Сноудън право на пребиваване или по-точно убежище, но с едно задължително условие – да прекрати антиамериканската си дейност. Независимо от това в медиите постоянно се появяват уличаващи факти, приписвани на американеца. Освен това преди време излезе информация, че той бил готов да даде показания пред германския парламент по случая с подслушването. Не виждаш ли някакво противоречие в това?

Чисто формално временното убежище му е предоставено от Федералната миграционна служба на Русия. Ако той търсеше политическо убежище, тогава въпросът щеше да се решава от президента. 

По отношение на разгласяването президентът Владимир Путин наистина му постави този въпрос и ние го обсъдихме с Едуард. Той попита: Какво да направя, след като предоставих материалите за подслушването, неправомерните и противозаконни действия на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и други спецслужби на журналистите, докато бях в Хонконг? Разбирам позицията на вашия президент, но вече не мога да върна тези материали. Дори и да помоля за това, ще останат копията. 

Затова всичко, което сега излиза наяве по отношение на Германия, Франция и другите европейски страни, се основава на материалите, предадени на журналистите още в Хонконг.

В качеството си на какъв би могъл Сноудън да се яви пред германските депутати сега? Изобщо кой и как може да организира нещата и какви са гаранциите за неговата сигурност?

Предполагам, че в качеството си на свидетел, в случай че правозащитните органи на Германия образуват наказателно дело за вероятното подслушване на канцлера Ангела Меркел или другите политически и обществени фигури в страната. Но доколкото ми е известно, между САЩ и Германия действа т. нар. антишпионско споразумение, и в момента, в който Едуард Сноудън стъпи на територията на Федерална република Германия, тя ще е длъжна да го предаде на американците. Но той може да даде показания за германските парламентаристи и тук, в Русия.

Медиите на няколко пъти свързваха Сноудън с една от големите руски IT-компании, но след това опровергаваха тази информация. С какви, така да се каже, нетрудови доходи разполага американецът в Русия, след като вече не продава секретна информация?

Преди всичко ще кажа, че той никога не е търгувал със секретна информация и естествено не е получил пари за информацията, предоставена в Хонконг. 

Със сигурност мога да потвърдя това от гледна точка на сегашното му положение. Всичките си спестявания е похарчил за храна, наем, охрана и прочие. Освен това различни организации и инициативни граждани всячески му помагат, включително и материално.

Как виждаш по-нататъшната му съдба?

Мисля, че предвид професионалното му ниво в сферата на информационните технологиите го чака добро бъдеще. Но ако напусне Русия, ще загуби статута си на бежанец.

"Российская газета". Всички права запазени.